Патологичните състояния на емоционалната реактивност се разгръщат в широк кръг от симптоми и синдроми, които разкриват дълбоките слоеве на човешката личност. Това особено ясно личи при системно изборно болестно потискане на едни емоционални елементи, на едни основни емоции при афективните психози, което води до „освобождаване на контрола“. Разстройствата на емоциите биха могли да бъдат разделени в следните групи: а/разстройства с изборно преобладаване на болестно засилени основни положителни и отрицателни емоции. б/емоционална амбивалентност. в/ паратимия. г/емоционална инконтинентност. д/емоционална вискозност. е/апатия. Освен това при разстройства на емоциите трябва да бъдат разгледани синдромите на патологичния афект и на афектната загуба на тонус.
Към разстройствата на емоциите с изборно преобладаване на болестно засилени основни положителни и отрицателни емоции спадат:
- Хипертимията
- Еуфорията
- Дистимията
- Дисфорията
- страховата напрегнатост
- При хипертимията се наблюдава изборно преобладаване на радост и гняв. Особено типична е хипертимията при маниакалната фаза на маниакално-депресивната психоза /циклофренията/, при която емоциите, макар и еднопосочно засилени, са гъвкави и меко резонират на околната действителност. Тук от една страна се наблюдава една дълбока човешка радост от социалното контактуване, от друга страна в преживяването и психомоториката доминират радост от собственото превъзходство над другите, което непрекъснато се подчертава с демонстрация на познания, артистични качества, телесна красота и тн. За разлика от хипертимията, при която основни положителни емоции се разгръщат на фона на един запазен интелект, при еуфорията се наблюдава глуповата веселост, тоест съчетаване на веселост с временно или трайно понижаване на интелектуалните възможности.
- Еуфорията се среща при органични мозъчни процеси /прогресивна парализа, при някои интоксикации и др./
- Дистимията представлява болестно понижено настроение с преобладаване на отрицателни емоции – тъга и страх. Тя е болестен противообраз на хипертимията и е характерна преди всичко за меланхолната фаза маниакално-депресивната психоза /респективно периодичната депресия/, но се среща и при други меланхолични състояния. Болните са угнетени, тъжни, страхово напрегнати. Понякога особено в началото на заболяването отрицателните емоции са без определено предметно съдържание, като болните са тъжни и страхово напрегнати без да знаят защо. В тези случаи можем да говорим за „витални чувства“. Обикновено обаче потиснатото настроение получава съответно предметно съдържание в налудни идеи за виновност, в хипохондрични идеи и др. Понякога дистимната угнетеност на настроението води в меланхолно болния до преживяване на мъчителна безчувственост. Когато са болестно загрижени за здравето и съдбата на своите близки, такива болни се упрекват, че не ги обичат достатъчно, че са „изстинали“ към своите близки.
- Дисфорията представлява своеобразна смесица на тъга, тревога и гневливост. Болните са мрачни, потиснати, но едновременно лесно раздразнителни, гневливи, конфликтни. Мрачното настроение лесно преминава в нападение със слова и действия. Подобна емоционална реактивност е особено характерна за епилептичните промени на настроението.
- При страховата напрегнатост болните са завладяни от силен страх, който може да бъде без предметно съдържание /витален страх/ или е само преход, така нареченото налудно настроение при формирането на налудните идеи за преследване.
Емоционална амбивалентност
Представлява едновременно или сменящо се в кратки интервали от време, преживяване на противоположни чувства спрямо един и същ обект, една и съща ситуация. Двойствеността на преживяването съвсем не е чужда на човека. Като емоционална основа на мотивите и противомотивите тя дори е необходима за адекватността на поведението. Твърде двойсвени и противоположни са много често чувствата в приятелството, към любими същества, при избора на професия, при заемане на дадена позиция и тн. Ролята на емоционалната амбивалентност понякога е твърде голяма при възникването на някои неврози.
Паратимията
Тя е характерна за шизофренията. При нея се наблюдава грубо несъответствие между емоциите, които изпитват болните, и представите и мислите, които в същия момент ги владеят. Например, когато обстановката или отправените към болния думи би трябвало да предизвикат радост, те предизвикват тъга или гняв.
Емоционална неинтелигентност
Тя се изразява в невъзможност за овладяване на чувствата. Тя се среща особено често при мозъчна артеросклероза. При неврастения също може да се наблюдава известна неовладимост на емоциите.
Емоционална вискозност
Тя се среща главно при епилептичната промяна на личността. Характеризира се с абнормна продължителност и прилепваемост на чувствата. При нея възникналият ефект на негативни чувства например, могат да се таят месеци и години / злопаметност на епилептично страдащия/.
Апатията
Представлява пълно угасване на емоционалната реактивност. Тя е основен елемент на апатико-абуличния синдром. Постепенното угасване на емоционалните реакции, съпроводено от неадекватност на чувствата, при шизофрения се преживява понякога твърде мъчително.
Патологичен афект
Това е краткотрайна психогенна психоза, протичаща с крайно стеснение /до помрачение на съзнанието/ и последвала от амнезия на преживяното. Той се проявява главно при психопатни личности, при травмена болест на мозъка и при епилепсия.
В типичните случаи се разграничават три фази:
а/ подготвителна фаза
б/ фаза на взрив
в/фаза на изчерпване
В подготвителната фаза след незначителна или по-съществена психотравма /невинна закачка с дума или действие, реална обида и др./ настъпват изразени вегетативни разстройства – страдащия пребледнява, започва да трепери, чувства сухота в устата, нарушава се ритъмът на дишането му. Лицевият израз издава недоумение, обърканост, тревога, страх. Понякога за кратко време, дадения човек остава „като вцепенен“ – /преходен психогенен ступор/. В един втори етап на тази фаза, бледността на кожата се сменя със силно зачервяване, лицето добива застрашаващ израз. Съзнанието се завладява само от една идея – да се отмъсти на оскърбителя или нападателя. Именно във фазата на взрива последва нападение с нанасяне на побой, или дори извършване на убийство. Във фазата на изчерпване съзнанието се прояснява. Извършеното нападение във втората фаза е покрито с амнезия, но намирайки се в дадената ситуация, или до своята жертва, страдащият обикновено си дава сметка за извършеното. Отначало той е обхванат от апатия, дори често заспива. Постепенно понякога след часове, деянието се осъзнава, болният плаче, разкайва се, изпада дори в реактивна депресия. Амнезията на фазата на взрива при патологичния афект е по правило пълна, понякога обаче болният има частичен спомен за някои моменти от деянието.
Афективната загуба на тонус
Среща се главно при нарколепсията и рядко при други болестни състояния. Тя настъпва най-често при неочаквани емоции – например при уплах, неочаквана радостна новина, след силен смях. При настъпването на пристъпа клепачите се отпускат, зениците се стесняват, главата „клюмва“ напред, страдащите може да изпуснат предмети, които евентуално са в ръцете им, краката „се подкосяват, речта става глуха, неясна, шепнеща. Ако не успеят навреме да седнат или легнат, болните се свличат на земята. Понякога загубата на мускулния тонус настъпва много бързо и обхваща мигновено всички части на тялото, без описаната последователност. Пристъпът е кратък /не повече от 2-3 минути/ и преминава изведнъж, с рязко възвръщане на възможността за движения. Съзнанието остава ясно. След пристъпите страдащите съобщават, че през цялото време са възприемали отчетливо всичко около тях – чували са водените разговори, усещали са докосванията и тн.
Център за Психология и Психотерапия
728total visits,5visits today