Разстройствата на общуването се изразяват в неспособност да се преодолее изолацията и да се намали социалната дистанцираност към хората. Засягането на емоционалното общуване е важен симптом за ранната диагноза, преди всичко при протичания с лека личностова промяна. Този тип разстройства често са съпроводени със сексуални и подтикови разстройства. Често придружаващи дефицити на хората с нарушено общуване са заместващи удоволствия като алкохолизъм, зависимост от медикаменти и дроги /бягство в зависимостта/. Човешката способност за общуване може да бъде количествено и/или качествено разстроена.
Количествени разстройства на общуването
При тях се среща постепенен преход от пълна липса на дистантност до невъзможност за контакт. Недистантни и „зависими от контакта“ хора, поради недостатъчната дълбочина на преживяванията си, не намират през време на живота си човек, комуто да се доверят и който да ги разбере. Една повече или по-малко силна изразена недистантност се наблюдава при хора зависими от алкохола, манийни синдроми и при абнормни личности /търсещи признание, хистерични и хипертимни/.
Неспособност за общуване, респективно неговата слабост, се наблюдава при себенеуверени личности, неврози, шизофрении, както и при всички видове депресии. Продължаващата липса на контакти понякога довежда до така наречения „параноид от загуба на контакти“
Качествено разстройство на общуването
Неговите качествени разстройства по правило придружават количествените нарушения. Качествената форма може да се изрази по следния начин: недоверчивост, причудливост, страх, повърхностност и други. Така например хистерични личности осъществяват лесно контакт, но са повърхностни. При тях се наблюдава количествено повишена способност за общуване, при качествена повърхност.
При разстройствата в ориентацията се наблюдава недостатъчно, несигурно или изцяло липсващо ориентиране. Тези разстройства могат да обхванат мястото, пространството, ситуацията, чувството за време или собствената личност.
Разстройства за ориентацията за време – това е неспособност за определяне на времето и повече или по-малко разстроено преживяване на времето. Още при минималното помрачение на съзнанието или нарушаване на паметта, ориентацията за време е нарушена и преди всичко знанието за деня и дневното време, поради относително честата му смяна.
Разстройство на ориентацията в пространството – при него имаме неспособност за ориентация в рамките на едно пространство – жилище, населено място и др. Среща се при Алцхаймерова и други форми на деменция, както и при мозъчни увреди.
Разстройства на ориентацията за място – изразява се в неспособност за определяне на настоящето местонахождение. Среща се при помрачение на съзнанието и при деменции, също и при леки мозъчни нарушения, когато болният „се пренася“ в чужда среда.
Аутопсихично разстройство на ориентацията – изразява се в невъзможност да се дават правилни данни за собствената личност. Среща се при тежки органични мозъчни заболявания.
Център за Психология и Психотерапия