Редуването на сън и бодърстване е отражение на цикличната организация на жизненото функциониране на организма. Физиологичната основа на това е съгласуването на биоритми с различна продължителност.
Сънят е сложно организирано функционално състояние на мозъка, по време на което се отбелязват изразени физиологични промени. Най-съществената характеристика на съня е неговата цикличност, която се представя посредством редуването на две фази – фази на „бавния“ сън и фази на „бързия“ сън /парадоксален сън, сън със сънища/ . „Бързият“ сън значимо се различава от всички останали функционални състояния на мозъка и се характеризира с пълна мускулна атония, бързи движения на очните ябълки, отделни потрепвания и сънуване.
Съществуват редица фактори, които повлияват продължителността и качеството на съня:
– външни фактори – температура, състав на въздуха, смяна на часовия пояс, работа на нощни смени и тн.
– възраст – с нарастване на възрастта намалява общата продължителност на съня и се увеличава относителния дял на „бавния“ сън.
– особености на личността – различните типове личности се различават по продължителността на съня, която им е необходима.
– соматично състояние – редица телесни фактори оказват влияние върху съня, като например болката.
– психично състояние – от основно значение е емоционалното състояние на човека, което може да бъде променено от стрес, пренатоварване, психично разстройство и тн.
– алкохол и други психотропни субстанции – под тяхно въздействие могат да претърпят промяна различните фази и параметри на съня.
Диагностиката на съня се осъществява посредством различни методи – инструментални / ЕЕГ, ЕМГ и т.н/, анкети, оценъчни или самооценъчни скали и нестандартизирано клинично интервю.
Разстройствата на съня са едни от най-честите оплаквания и според различни статистики се регистрират при 1/3 до 1/5 от населението в зряла възраст. С изключително бързи темпове нараства употребата на сънотворни средства, което също е индикатор за нарастващата честота на разстройствата на съня. Тези разстройства могат да се обособят в четири групи: инсомнии, хиперсомнии, парасомнии и разстройство на ритъма сън – бодърстване.
Инсомнията /безсъние/ е най- често срещаното нарушение на съня и обхваща три групи симптоми:
1. Появяват се в периода от лягането за спане до заспиването и включват продължителността на този период, преживяванията, които се регистрират през него.
2. Включват недостатъчна дълбочина на съня, честотата на нощните пробуждания и възможността отново да се заспи, проблемите на сънуването и др.
3. Включват основно ранното пробуждане.
В повечето случаи има комбинация от различни оплаквания. Безсънието е по-честа при жените, по-възрастните хора, социално слабите и подложените по-често на психосоциален стрес.
Не трябва да се забравя, че и страхът от безсънието може да засили самото безсъние, както и че така наречената преходна инсомния, която се проявява в няколко безсънни нощи след някакъв стрес, е нещо нормално за ежедневието и небива да се възприема като разстройство на съня.
Хиперсомнията, наричана още патологична сънливост или прекалена сънливост през деня, характеризираща се с пристъпи на заспиване, без това да се дължи на недоспиване.
При липсата на органичен фактор това състояние се свързва с депресивното разстройство. Освен това съществува връзка между стресогенните събития и склонността на някои хора да заспиват денем в неподходящо време, което при отсъствието на органични фактори, говори, че хиперсомнията може да се дължи на психологически фактори – например неврози.
Разстройството на ритъма сън – Бодърстване се дефинира като липса на синхронност между двата ритъма, което води до редица оплаквания. Например при дадено лице сънят може обичайно да се реализира в периода от ранните часове на утрото до обедните часове, а най-добрата му работоспособност – надвечер, вечер или през нощта. Този ритъм обаче влиза в конфликт с изискванията на общоприетия социален ритъм, според който човек спи нощем, а работи през деня. И тъй като лицето се стреми да се приспособи към този ритъм, нощем то може да страда от инсомния, а денем от хиперсомния. Като цяло такива лица са предразположени към депресивни разстройства.
За поставяне на сигурна диагноза разстройство на съня трябва да са налице следните критерии:
1. Ритъмът сън – бодърстване не е синхронен на наложения социален ритъм на общността.
2. В резултат на това лицето страда от инсомния по време на общоприетото време за сън и от хиперсомния в общоприетия период за бодърстване и това се повтаря почти всеки ден, в продължение най-малко на един месец или неколкократно през деня за по-кратки интервали от време.
3. Незадоволителното количество, качество и разпределение на съня, причинява изразен дистрес или пречи на социалното/професионалното/ функциониране.
Център за Психология и Психотерапия
202total visits,2visits today