Смята се, че около 80 процента от децата на 6 години, стигат до необходимото равнище, на интелектуална – да е в състояние да усвоява учебния материал, емоционална – да приема без сътресения раздялата със семейството и социална – да установява нови връзки и да приема социални задължения, зрялост, необходими за започването на задължителното обучение. Около 20 процента от децата не отговарят на тези изисквания по различни причини. За да се избегне излишно психотравмиране за тях и родителите им, би следвало да се отложи началото на тяхното обучение с една година, особено като се вземат под внимание, изискванията в учебните програми. Ако в 1 клас детето приеме без преживяване на стрес, задълженията на обучението, социалните предизвикателства / да си извоюва позиция в класа/ и емоционалната депривация / че то не е вече „център на вселената“, както е било у дома/, следва един относително спокоен период от живота на детето.
Това е период на интензивно интелектуално, предимно когнитивно развитие. Фантазиите отстъпват място на желанието за знания. Това е хармоничният период на детството, за който много родители ще си спомнят с носталгия, през следващия период на пубертета.
Развитие през пубертета
Началото на пубертета започва обикновено при момичетата средно около 11 години, а за момчетата към 12 годишна възраст. Този период е различен по продължителност. Съвременният процес на акцелерация измести началото на половото узряване към по-ранна възраст. Големите напрежения, които пубертетната възраст създава, са свързани със значителното разминаване между биологичната сексуална зрялост, която настъпва сравнително рано, и твърде закъсняващото спрямо нея, психосексуално и психосоциално узряване. Както основателно отбелязва психологията, кризата е тежка защото, е тройна:
– криза на сексуалността, с появата на сексуалните пориви и половото им насочване
– криза на авторитетите, които вече не се налагат а се избират, и индивидът се стреми към автономност
– криза на идентитета, търсене на модела и идеала на желаното бъдеще, изграждане на реална представа за самия себе си.
Често много сблъсъци настъпват през пубертетния период. Сексуалните пориви настъпват рано и са смущаващи и тогава, когато се развихрят неконтролируемо, и когато се потискат и пораждат съмнения в сексуалния идентитет. Кризата на авторитетите среща пълната материална зависимост от семейството и невъзможността на много родители да приемат, че детето им е пораснало, че ги оценява и критикува, че не приема някои от техните черти и порядки, не им засвидетелствува вече безрезервната си любов и подчинение, че предпочита средата на връстниците си.
Третата страна на кризата – идентитета на „Аза“, като че ли е най-разрушителната в условията на съвременния свят. Смяна на ценности, а често и пълна липса или подмяна на истински с фалшиви ценности, объркват младежите. Обикновените реакции на протест, спрямо авторитарни родители с отрицание на всичко „старо“, са естествени и минават безболезнено с времето.
Пубертетът сам по себе си е нормален и необходим кризисен период от живота. Някои детски психолози, наричат многобройните трудности, които той създава „нормална невроза“, защото отминава и спонтанно конфликтите, които се създават, се преодоляват от самия факт на личностовото узряване.
Център за Психология и Психотерапия