Ревността е фатална за много двойки и семейства. Тя може да бъде в границите на нормалното и патологична. Любимият човек е обсебен напълно и стегнат в постоянна хватка. Освен това се появява някаква придирчива, вманиачена, жестока, непрекъсната враждебност по отношение на всичко, което може да отклони любимия човек: книги, общуване, работа, приятели, обучение и тн. Ревнивият човек се опитва да контролира дори мислите на любимия. Ревнивецът никога няма да позволи любимия/любимата да мисли и да мечтае сам. Това се прави за да не може обекта на ревността да излезе от затворения кръг, в който е заключен.
За ревнивият любимият човек е най-обикновен предмет, който няма право на никакъв личен живот. Ревността винаги е признак на нравствена слабост и бедност на чувствата. Ревнивият се стреми да запълни вътрешната празнота, в която често витаят чувства на малоценност. Как да запази любимия си човек? Като го затвори психически, което е често срещано, или даже да го заключи /в буквалния смисъл/, което за съжаление също се случва. Притежанието на нещо или някого, означава също и усилие да запазиш това притежание. Ревнивият човек е неспособен на такова усилие. Необходимо му е да установи диктатура, за да предотврати всякакъв опит за бягство, което ще му струва определено усилие, за да възвърне старото положение. Оттук следва и острата агресивност по отношение на външните хора, които биха могли да предизвикат такова усилие на връщане. Например ревнивата жена се държи агресивно към приятелите на мъжа си, защото й го отнемат и я принуждават – така смята тя – да си „връща“ любовта му.
Ревнивият човек само си въобразява, че обича. Всъщност той търси собствената си вътрешна сигурност. Ревността при зрелите хора винаги е израз на психологически недостатък. А при ревнивите, психическите несигурности са толкова силни и многобройни, че най-дребното нещо е в състояние да разкрие пропаст в чувствителността, която са безсилни да запълнят. И най-дребното „бягство“ на любимия човек, може да предизвика тревоги, натрапливи мисли и дори понякога силна агресия, гняв и омраза.
Ревността сама по себе си е остра форма на авторитарност, способна да породи на свой ред нови разстройства: натрапливи мисли, свръхценни идеи, неконтролируема импулсивност и страстни изблици, безкрайни мълчаливи умувания и тн., което е във вреда на потърпевшия. Ревността винаги е признак на неуравновесеност на чувствата.
На всеки му е приятно да бъде ревнуван до известна степен – това е проява на внимание, грижа, присъствие на другия с мисъл и тяло…но това е до известна степен. Когато ревността се превърне в неконтролирана, болезнено компулсивна страст и агресия, присъстваща като постоянна характеристика на партньора ни, тогава обсебващата й сила и депресията стават очевидни. Тогава тя се превръща повече или в по-малка степен в болестно състояние. Поначало ревността е присъща на всички ни и играеща определено добра роля в приятелските и семейни отношения, поддържаща морала и единството в двойката, ако е в нормални граници е разбираема. Надхвърли ли ги обаче, тя се превръща в опасно бреме и тежък товар и за двамата.
Видове ревност:
- Патологична ревност: Патологична ревност съществува и при двата пола. Това усещане обикновено не е постоянно. То е факт , когато случващи се събития се тълкуват погрешно от половинката ви. Обикновено след такъв изблик на ревност вашият партньор/ка дълбоко съжалява за това, че са е усъмнил във вас. В действителност има няколко елемента, които характеризират една патологична ревност: тя е хронична (и продължава в рамките на няколко години) и често се съпровожда от актове на агресия.
- Екзистенциална ревност: Този вид ревност се наблюдава, когато вашата половинка, уж „на шега ” се опитва чрез обикновени податливи въпроси да ви накара да кажете нещо, за което може да се хване, като доказателство за изневяра.
- Психотична ревност: Тази форма обикновено се среща в параноични личности, характеризиращи се с недоверие, чувствителност, гордост и т.н. В тези случаи, ревността е истински тормоз и дори може да се превърне в насилие.
Център за Психология и Психотерапия