3. Ревност поради страх от самота. Ако се мислите, че да си сам е лошо, страшно, глупаво, болезнено, тогава е възможно да изпитате ревност заради това, че другият в момента се занимава с някакви свои неща, възможно е да изпитвате завист и спрямо хората, които прекарват повече време заедно. В действителност ние всички сме сами, защото няма друг точно такъв човек, с който наистина бихме могли да споделим абсолютно всичките си мисли, чувства, неприятности и радости. Заради страха от самотата, някои хора избират да бъдат не с онзи, с който наистина искат да бъдат, а с всеки, с който е възможно да бъдат.
4. Ревност и завист от мързел – когато вие самите не давате достатъчно от себе си във вашите отношения, вашата „собственост“ започва да живее свой собствен живот или започва да контактува с други по-грижовни и всеотдайни хора. Чувството на ревност и чувството на завист са индикатори, че на вашата личностна територия се е получило нарушаване или дисбаланс на силите. Например ако единият от съпрузите непрекъснато се развива, а другият стои на едно място, вторият ще развие чувство на ревност, тъй като първият ще е насочен повече навън, отколкото навътре в техните отношения. Но първият ще е принуден да поема на плещите си отговорността за развитието, тъй като вторият не иска да се развива. Семейството или двойката представляват един цялостен организъм, който трябва винаги да е балансиран. Всяка ценностна система се подчинява на два закона: опазване на това, което вече имаме и развитие. Без развитие системата деградира. Без опазване на важните ценности и целостта си, тя се разрушава.
Когато изпитваме ревност и завист, това сигнализира кое точно е допустимо на нашата личностна територия и кое не, кои са границите на търпението, кои са правилата и къде е разделителната линия, зад която не бива да се преминава, за да не се наруши целостта на тази територия. Ревността и завистта стават безполезни и разрушителни – патологични, когато престават да регулират отношенията и започват да ги разрушават. Например когато от ревност единият от партньорите заплашва със самоубийство или с наказание – това е патологична ревност. Често ревността и завистта се подхранват от злобата, свързана с потискането на собствените ни импулси: ако заради някакви ваши морални норми не си позволявате да поглеждате към други мъже или жени, вие ще изпитвате силно озлобление към всички, които си позволяват да го правят и това озлобление ще подсилва вашата ревност. Това се нарича „огледална проекция“. Съществува и друг вид злоба, превърната в ревност и завист. Ако например не изисквате от съпруга си /съпругата/ да изпълнява своите задължения в семейството, защото сте великодушни, вашите незадоволени потребности в това отношение ще са потърпевши.
Има няколко начина да се освободим от патологичната ревност и завист, които могат да се прилагат едновременно и избирателно.
1.Опитайте се да си позволите да ревнувате и да завиждате, без да се срамувате от това. Вслушайте се във вашата ревност и завист и отговорете на въпроса: кои чувства ги подхранват: озлобление, обида, унижение? Или някакви други? Отбележете кога точно изпитвате злоба или унижение, какво ви обижда и кажете за това на този, който събужда във вас тези чувства: „яд ме е на теб, защото…“, „чувствам се унижена когато, ти…..“, „обижда ме това, че…“. По този начин вие ще можете по-добре да осъзнаете на кои думи или действия на вашия партньор реагирате емоционално. Важно е да правите това, за да можете веднага да съобщите на другите „с мен така не може“, за да запазите по този начин вашата лична територия.
2. Определете с вашия партньор вашите граници като двойка: какво е позволено във вашия съюз и какво не, до каква степен вие принадлежите един на друг във всяка сфера от вашия живот. Ако ви се струва, че отдавате на партньора си по-голяма част от вашето време – това е повод да се замислите кои области от вашия живот са останали занемарени. Като правило, колкото по-малко един човек се реализира в живота, толкова повече той посвещава себе си на другия и натрупва също толкова повече раздразнение, злоба, обида и неувереност, които пораждат ревност и завист. Това винаги работи по следния начин: ако не задоволяваме достатъчно някои от своите нужди, ние натрупваме раздразнение. Направете анализ: кои точно от вашите нужди не са задоволени във вашите отношения и кажете това на вашия партньор.
3. Вгледайте се в живота си „тук и сега“ и се опитайте да видите, че онези предателства и унижения, които сте преживели преди, тук и сега може и да ги няма. Опитайте се да видите, че хората са различни и не всички са като онези, които са се държали зле с вас. Често пъти точно защото сме свикнали с нас да се отнасят по определен начин, когато се сблъскаме с по-добро отношение на хората, ние не му вярваме, съпротивляваме му се и търсим доказателства, че не е така. По този начин предизвикваме отсрещното недоверие и агресивност спрямо себе си и тогава ситуацията наистина се повтаря отново. Точно това се нарича „самореализиращо се пророчество“. Сведете до минимум общуването с хората, които ви критикуват или ви натякват вашите недостатъци. А ако това са най-близките ви хора – помолете ги да не го правят. Трябва да знаем, че ревността и завистта в нормални граници спомагат за опазването и благополучието на живота. За възникването на патологичната ревност и завист може да има много причини, които се крият в миналото, а не в настоящето. Най-добрият начин да избегнем саморазрушителната ревност и завист е да се грижим за собствения си личен живот.
Център за Психология и Психотерапия