Релаксацията е лесно за научаване упражнение, което дава високи резултати прилечението както на стреса, така и като помощна методика при преодоляване на различен психичен дискомфорт и дефицит.
Една от физическите прояви на стреса е мускулното напрежение. Когато това напрежение продължи часове наред, мускулите „привикват“ на напрегнатото състояние и се стремят постоянно да заемат това положение. В резултат се появяват добре познатите болки в гърба, в главата и в мускулите като цяло, свързани със стреса. За съжаление много хора не свързват болката със стреса.
Една от целите на релаксацията е човек да усеща напрежението, което причинява болката, така че да може да постига съзнателно отпускане на мускулатурата си. Освен непосредственото облекчение, до което води, релаксацията доставя и усещане за постижение и за контрол над проблема. Това означава, че този, който се учи да релаксира, не гледа на напрегнатото си състояние като на нещо, което убягва от волята му и с което не може да се справи, но като на нещо, над което има власт.
Може да се постигне известна релаксация и по други различни начини, например при разходка, спортни занимания или извършване на други разнообразни дейности. Въпреки това, когато става дума за много силно напрежение, е необходимо релаксацията да бъде по-дълбока, за да се окаже по-действена за цялостното разтоварване. По този начин може да се преодолее ефикасно общото състояние на напрежение. Съществуват различни начини за отпускане, използвани от психолозите.
Еднократното практикуване на релаксация е достатъчно, за да достави приятно усещане и изключително спокойствие. Въпреки това истинското умение и максималната полза от релаксацията се постигат чрез редовното и продължителното й повторение.
Обикновено релаксацията се овладява за около два месеца. Именно тогава човек започва да опознава по-добре собствената си мускулатура и да забелязва кога тя е напрегната и кога отпусната.Въпреки всичко ползата е съвсем осезаема и непосредствена и практикуващите се чувстват удовлетворени още след първите занимания. Постепенната релаксация, практикувана редовно, носи добри резултати в повечето случаи на главоболие, стомашни смущения, мигрена и високо кръвно налягане. Препоръчителна е и в случаи на безсъние, тревога, страх и свръхнапрежение.
Бърза релаксация:
1. Дишайте дълбоко, като задържате въздуха няколко секунди/ три или четири/ и го издишайте бавно. Повторете два или три пъти.
2. Кажете си на ум, ако имате възможност и на глас (ако обстоятелствата го позволяват) „Аз съм спокоен. Чувствам се спокоен.” Повторете това два или три пъти.
3. Отново дишайте по посочения начин.Когато редува стъпки 1 и 2 в продължение на 2-3 минути, човек се чувства доста по-отпуснат, отколкото в началото. Дишайте дълбоко и правилно, като упражнение за релаксация. Когато човек е атакуван от силен стрес, дишането се учестява. Това е резултат от лошите мисли и се провокира от стресовия фактор. Не е необходимо да има физическа активност, за да се постигне този ефект. Когато отмине моментът на напрежението и страха, дишането възвръща нормалния си ритъм.
Така в случаите на продължителен стрес и страх се придобиват неправилни навици на дишане. Затова е много важно да се усвоят правилни такива и да се коригират погрешните. Всеки ден трябва да правим серия от най-малко 20 дълбоки вдишвания на открито или на добре проветрено място. По този начин, освен, че свикваме да дишаме правилно и дълбоко, всички наши клетки, включително и мозъчните, се насищат с кислород.
Независимо от начина на живот, усилието и постоянството се оказват крайно необходими за постигане на оптимална трудоспособност. Но не по-малко необходимо е всяка дейност да бъде прекъсвана редовно от периоди на истинска почивка и отпускане.
Релаксиращото размишление
Това състояние на ума, което позволява да се изолираме от ежедневните задължения и да се концентрираме върху определени мисли, за да се елиминира стресът и отпусне тялото. Това е може би най-древният метод и несъмнено – един от най-ефикасните за постигане на душевен мир и за премахване на напрежението и отрицателните мисли. Този метод подобрява контрола над мисленето. Хората, които го практикуват систематично, придобиват власт над това, което преминава през съзнанието им, и в крайна сметка сами избират съдържанието на своите мисли. Това упражнение води със себе си и до отпускане. Щом то се практикува, автоматически се появява и мускулно, и емоционално отпускане.
Често релаксиращото размишление ни прави по-малко агресивни, по-малко тревожни и в крайна сметка по-неподатливи на стрес, ставаме по-уравновесени. Голям брой съвременни медицински изследвания, доказват, че този метод води до преразпределение на мозъчните функции, докато се постигне равновесие между тях в лявото и дясното полукълбо. И накрая, релаксиращото размишление ни помага да се откъснем от материалната страна на всекидневния живот и да се докоснем до духовното измерение. Този аспект на нашето съществуване се отхвърля от много хора, без да си дават сметка, че елиминирането му причинява пълен дисбаланс на цялостното ни човешко естество.
Център за Психология и Психотерапия