СПЕЦИАЛИЗИРАН ЦЕНТЪР ЗА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХОТЕРАПИЯ

Работно време: 8:00ч-21:00ч (всеки ден) в гр.София

Записвания за София: 0884 63 86 96

  • ЕКИП В СОФИЯ
  • ЦЕНИ – СОФИЯ
  • ОФИСИ В СОФИЯ
  • Начало
  • ИНДИВИДУАЛНИ КОНСУЛТАЦИИ И ПСИХОТЕРАПИЯ
  • Семейно-брачни
  • Детско – юношески
  • ДОМАШНИ ПОСЕЩЕНИЯ
  • ПСИХИАТРИЧНИ КОНСУЛТАЦИИ И ЛЕЧЕНИЕ
  • ПСИХОДИАГНОСТИКА
  • ОНЛАЙН КОНСУЛТИРАНЕ
  • Капки на д-р Бах
  • Статии
  • ОБУЧЕНИЯ И ТРЕНИНГИ
  • НЛП
  • ТЕЛК и съдебно-психологически експертизи
  • ХИПНОЗА

РОДИТЕЛИТЕ НИ КАТО УЧИТЕЛИ

30.01.2017 by Център за психология и психотерапия

Обучението като познавателен метод е най-естественото поведение, когато става дума за възпитание. Ако съществува образ, свързан с идеята за възпитанието, това е някой, който обяснява на друг как се прави дадено нещо или казано по друг начин – образ на някого, който умее да покаже нещо на друг, който не го знае. Обучението не е единственият начин на възпитание, но той е най-близък до съзнанието ни и ние по-често прибягваме до него, когато искаме да предадем определено знание. Този модел, свързан с познавателните способности, е по-развит и усъвършенстван, отколкото методът на примера, тъй като изисква напълно развит език и среда, която да осигури свободно общуване.

Може би затова последните поколения донякъде са злоупотребили с този метод, за сметка на другите методи. Именно поради надценяването на този метод, до неотдавна се смяташе, че единствената цел на училището като институция е, учителят да предаде поредица от знания и умения на ученика: първият преподава, вторият научава. Трябваше да мине много време, за да могат възпитателите да осъзнаят, че предоставянето на информация, не е достатъчно и училището трябва да поеме по-големи отговорности, както и да използва много други образователни средства и методи.

Ако се вгледаме в себе си, като майки и бащи, вероятно ще видим, че ние постоянно учим децата си. Непрекъснато говорим, обясняваме и ги поправяме относно всичко, което „трябва да се знае“: от начина, по който се държат ножът и вилицата, до начина, по който се сплита косата, до това „какво трябва да кажеш и какво да премълчиш.“ И не само ние учим децата си, те също непрекъснато искат да знаят нещо и често ни затрупват с въпроси. Това е непрекъсната, неизчерпаема и понякога изтощителна задача, особено когато се отнася, до всички онези дребни напътствия, които ние родителите даваме ден след ден. Например: изкъпи се, облечи се, отиди на училище, дръж се добре с приятелите си, не се бий, яж със затворена уста, учи и тн. Доста обширно като количество и разнообразие е обучението в ежедневието на родителите. Трябва обаче да се съобразим и с факта, че ако постоянно казваме „Не“ на всичко, което детето прави, много е вероятно по-късно, когато искаме да утвърдим едно истинско важно „Не“, то да се размие и да потъне сред безкрайната поредица от откази.

Друг важен аспект е, че докато другите модели на обучение се осъщствяват, без родителите и децата да осъзнават ясно процеса / например при модела възпитание чрез пример/, то когато става дума да обучаваме чрез словото и двете страни си дават сметка за това, което се случва. Детето ясно схваща, че намерението на родителя е да го възпита, да го научи или да го информира за нещо. В повечето случаи това води до провеждането на полезен и искрен диалог, който улеснява обучението, като го прави непринудено и приятно. Понякога, в трудни моменти, за децата се открива възможност, която почти не съществува в другите модели на възпитание, а именно възможността за гласно отхвърляне. Това е отказът на детето да се съгласи с това, което родителите предлагат. Постепенно децата осъзнават, че имат правото да се противопоставят. Ако въпреки нашите увещания, детето продължава да отхвърля това, което искаме от него да направи, тогава как да постъпим?

Някои родители могат да кажат, че това е невъзможно, че щом на детето се заповядва нещо по категоричен начин, то е длъжно да го изпълни и ще го изпълни. Ако наистина смятаме да го принудим, би трябвало да се замислим, какво означава да принудиш някого да приеме това, което не желае. Няма начин да задължим някого да направи това, което в действителност не иска да направи, без да прибегнем до физическа сила. Насилието е единственият конкретен и автентичен начин за налагане на собственото мнение, върху волята на друг и винаги трябва да бъде изключено напълно, от всякакъв опит на възпитание чрез него. Означава ли това обаче, че трябва да приемем безучастно и с примирение факта, че децата отхвърлят мнението или намесата ни? Не. Означава, че за да следват нашите указания, предложения, правила или повели, трябва да имаме тяхното съгласие. Очевидно е, че щом не бива да ги принуждаваме, това което ни остава е да ги убедим. „Мотивацията не се състои в това да принудя другия да направи каквото аз искам, а да подтикна другия, да желае да направи това, което искам аз.“

Център за Психология и Психотерапия

Filed Under: ПРОБЛЕМИ В ДЕТСКА И ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ Tagged With: възпитание, дете, деца, родители

  • Facebook
Към Център за Бахова Терапия и Холистична Медицина »
ОНЛАЙН МАГАЗИН ЗА КОМБИНАЦИИ КАПКИ НА Д-Р БАХ »

Оставете и Вашия коментар

Всеки Ваш коментар ще ни окуражи да продължаваме да работим със същия ентусиазъм и усърдие!

Към коментарите –>

Мисъл на деня

„ЗИМАТА Е ВРЕМЕТО ЗА КОМФОРТ, ЗА ХУБАВА ХРАНА И ТОПЛИНА, ЗА ДОКОСВАНЕТО НА ПРИЯТЕЛСКА РЪКА И РАЗГОВОРИ КРАЙ ОГНИЩЕТО – ВРЕМЕ ДА СИ БЪДЕШ У ДОМА.“ Едит Ситуел 

Нови статии

СВРЪХЧУВСТВИТЕЛНИТЕ ДЕЦА – ДОКТОР ИЛЕЙН АРЪН

11.12.2020

КОЯ ЧАСТ ОТ ХАРАКТЕРА ПОМАГА ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ЩАСТЛИВО СЕМЕЙСТВО?

04.12.2020

СПРАВЯНЕ С ТРЕВОГАТА И ДЕПРЕСИЯТА

19.11.2020

КОГАТО БЯГАШ ОТ ТОВА, КОЕТО ТЕ НАРАНЯВА НЯМА ДА СЕ ИЗЛЕКУВАШ

01.11.2020

СЕДЕМ ФИЗИЧЕСКИ БОЛКИ, КОИТО СА НА ЕМОЦИОНАЛНА ОСНОВА

23.10.2020

ПРЕСЛЕДВАНЕТО НА ЩАСТИЕТО – МИСИЯТА НЕВЪЗМОЖНА

25.09.2020

СПРЕТЕ ДА ПРАВИТЕ ТОВА, КОЕТО ЗНАЕТЕ, ЧЕ Е ГРЕШНО

13.08.2020

ЕМПАТИЯ И ХИПЕРЕМПАТИЯ – ТЪНКАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ БАЛАНС И ПАТОЛОГИЯ

26.07.2020

НЕ СЕ ДОВЕРЯВАЙТЕ НА НАТРАПЧИВИ ЧУВСТВА КАТО РЕВНОСТТА

05.07.2020

НЕ МОЖЕМ ДА ПРЕОДОЛЕЕМ ГНЕВА И ОМРАЗАТА ПРОСТО КАТО ГИ ПОТИСНЕМ

16.06.2020

„ВЪТРЕШНАТА КРАСОТА Е ПО-ВАЖНА ОТ ВЪНШНА“ – НЕ Е БЕЗСМИСЛЕН НАБОР ОТ ДУМИ

11.06.2020

ТРЕВОЖНОСТТА КАТО УБИЕЦ. КАК ДА Я ПРЕОДОЛЕЕМ?

19.05.2020

ВСИЧКИ ИСКАТ ДА ДОЖИВЕЯТ ДО ДЪЛБОКА СТАРОСТ, НО НИКОЙ НЕ ИСКА ДА Е СТАР

01.05.2020

НЯКОЛКО НЕЩА, КОИТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ ЗА ЧУВСТВИТЕЛНИТЕ ХОРА

10.04.2020

НАЙ-ЩАСТЛИВИТЕ ЖЕНИ СА ТЕЗИ, КОИТО НИКОГА НЕ ГУБЯТ ВЯРА В СЕБЕ СИ

10.04.2020

ЕДИН ДЕН ЖЕЛАНИЕТО ЩЕ СИ ОТИДЕ – И КЪМ ВЕЩИТЕ И КЪМ ХОРАТА

12.03.2020

ТОВА, КОЕТО ПРАВИ ВРЪЗКИТЕ НИ ТРУДНИ, Е СТРАХЪТ НИ, ЧЕ НЕ СМЕ ДОСТОЙНИ ЗА ТЯХ

27.02.2020

ИЗГУБЕНИ В ЕЖЕДНЕВИЕТО – КАК ДА СЕ СПРАВИМ?

07.02.2020

СТРЕС И ДИСТРЕС – КОГА ГУБИМ КОНТРОЛ НАД НАПРЕЖЕНИЕТО?

25.01.2020

КАК ДА СПРЕМ ДА ПОПИВАМЕ НЕГАТИВИЗМА НА ОКОЛНИТЕ?

15.01.2020

ПЪТЯТ НА СЪРЦЕТО – ПСИХОЛОГИЧНИ ЕСЕТА

КЪМ РУБРИКАТА→

Н – КАТО НОЕМВРИ

01.11.2020

ПЪТИЩА

15.06.2020

ЗА ЕМОЦИИТЕ С ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ

06.05.2020

КРИЗИТЕ КАТО ШАНС ЗА ОТКРИВАНЕ НА СМИСЪЛА

02.05.2020

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ПРОЛЕТ

12.03.2020

КРАЯТ НА ЯНУАРИ

27.01.2020

ЗА НОВАТА ГОДИНА И БАГАЖИТЕ

06.01.2020

ДЕКЕМВРИ

18.12.2019

НЯКОГА, НИКОГА….ЗАВИНАГИ

03.12.2019

НА РЪБА НА СЕЗОНИТЕ

14.10.2019

Категории статии

  • ДРУГИ (283)
  • ЕМОЦИОНАЛНИ РАЗСТРОЙСТВА (35)
  • ЛИЧНОСТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (48)
  • ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ И УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ (85)
  • Мисъл на деня (59)
  • НОВИ СТАТИИ (89)
  • Пощенска кутия (30)
  • ПРОБЛЕМИ В ДЕТСКА И ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ (39)
  • ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА (25)
  • ПЪТЯТ НА СЪРЦЕТО – ПСИХОЛОГИЧНИ ЕСЕТА (48)
  • СЛАЙДЕР (1)
  • СТРАХОВИ И ПАНИЧЕСКИ СЪСТОЯНИЯ (34)
  • ЦВЕТОТЕРАПИЯ (22)

Полезни статии от архива

Декларация за поверителност

Използвайки този уебсайт съм съгласен доброволно да предоставя личните си данни за обработка и съм запознат с Декларацията за поверителност.

Уебсайтa посетиха

Copyright © 2021 · Център за психология, психотерапия и логопедия · Уебсайтът е разработен от "Криейтив Он Уеб" ЕООД