Понякога в реалността става така, че нещата се развиват точно както е очаквано или пророкувано – не поради някакво мистериозно знание за бъдещето, а поради това, че човешкото поведение е склонно да направи предсказанията действителност. Недоверието в партньора е едно от най-болезнените усещания. Постоянното съмнение, ровенето в личните вещи, невъзможността да намериш вътрешен покой , постоянните обвинения, търсенето на доказателства, които да ни потвърдят очакването са само част от симптоматиката на екстремната ревност. Каква е връзката между ревността и механизмът на самоизпълняващото се пророчество?
Терминът Самоизпълняващото се пророчество е въведен от Робърт Мъртон през 1948г. Той го обяснява, като първоначална фалшива дефиниция на реалността, която става реална в своите последствия. Самоизпълняващото се пророчество се случва чрез три стъпки:
- Една личност трябва да има фалшиво вярване за друга личност или група.
- Личността, поддържаща фалшивото вярване/нагласа трябва да се отнася с другата личност , по начин съответстващ на вярванията й.
- Личността в следствие от поведенията на другата личност в крайна сметка потвърждава първоначалното фалшиво убеждение и то става реалност.
Една емпиричната демонстрация, на самоизпълняващото се пророчество и ефектите на очакването е „Експериментът Пигмалион”, който бил проведен в начално училище в Сан Франциско от харвардския психолог Робърт Розентал и негови колеги. Тези учени формирали у някои учители там очакването, че определени деца от техните класове вероятно ще изгреят като звезди на интелектуалния хоризонт, и ще постигнат високи постижения през учебната година. Психолозите създали това убеждение, чрез прилагането на тест за всички деца в училището, представяйки това като нов начин за предвиждане на бъдещи интелектуални величия и нарекли операцията „Харвардски тест за насърчаване на постиженията”. Във всеки клас на учителя бил даден списък с имената на 20% от децата, които били показали сравнително най-високи резултати. Всъщност това не било нищо по-различно от несловесен тест за интелигентност, а имената на учениците, които били набедени за бъдещи гении, всъщност били избрани случайно.
Накрая на учебната година всички ученици били подложени повторно на същия тест за интелигентност. В първи клас „обещаващите” деца постигнали средно с 15,4 IQ точки повече от контролната група деца; във втори клас разликата била с 9,5 точки, отново в полза на експерименталната група.
„Обещаващите” деца не само показвали тенденция към по-високи резултати, но и самите учители проявявали склонност да ги оценяват по-високо от останалите и то като по-привлекателни, по-подредени и организирани, а също и като по-доброжелателно настроени, любопитни и щастливи. Този ефект се проявявал много по-слабо от трети клас нагоре, вероятно защото учителите вече имали свои очаквания от децата.
В ревността самоизпълняващото се пророчество се случва през следния механизъм . Ние приемаме, че партньорът ни изневерява в реалността. Съответно започваме да се държим с него все едно действително ни изневерява. Затваряме се в черупката си, спираме да споделяме с него. Постоянно му се обаждаме и се опитваме да контролираме живота му. До степен да му отнемем правото на лично пространство. Ставаме напълно различни от човека, в които той се е влюбил.
От другата страна, нашият партньор се чувства напълно несправедливо обвинен. Всички наши санкции го карат да се чувства притиснат и ограничен в елементарните си свободи. И рано или късно ще поиска да си тръгне в опит да се спаси от хватката на ревността. Тогава ние ще сме напълно убедени, че той през цялото време ни е лъгал и е искал да ни напусне. И ще останем със твърдата вяра, че мъжете са такива, те винаги изневеряват. И ще пренесем безумния си страх в следващата връзка и така механизмът на самоизпълняващото се пророчество ще се задейства с пълна сила отново.
Как да счупим някоя от брънките на механизма на самоизпълняващото се пророчество? Пътят е дълъг и труден.Един от начините да си помогнем се в вгледаме в историята на своите връзки; да се замислим винаги ли ни се е струвало, че партньорът ни постоянно изневерява.Н ай – вероятно, ако е така, причината е в историята на нашата привързаност. Най вероятно имаме патерн на несигурна привързаност, тъй като някога в миналото, най -вероятно майката не е успяла адекватно да отрази нашите нужди и да опитоми и направи предвидима външната реалност. Друг начин да разрушим цикъла на самоизпълняващото се пророчество е да си дадем сметка, какво харесва партньорът ни в нас. И да се опитаме да видим, дали когато ревнуваме успяваме да му ги покажем. Или най -вероятно ставаме други. Ако преди е харесвал спокойствието в нас, сега ставаме избухливи и непредвидими. Важно е да се концентрираме в собствените си сили и да намираме начин да му ги показваме. Трети вариант е да се опитаме да не се държим с партньорът си така , сякаш е действително виновен.
Всичките наказателни акции, които предприемаме само задвижват механизмът на самоизпълняващото се пророчество. Най-често въображаемият партньор съществува само в нашата вътрешна реалност.
Понякога нещата в нашите взаимоотношения се объркват, болезнено се заплитат. Една от причините за това е самоизпълняващото се пророчество. Когато приемем дадено качество в другия за реално, ние започваме да се държим сякаш то наистина е такова. И рано или късно то наистина става такова, в своите последствия. Важно е да можем да идентифицираме, кога сме попаднали под властта на само изпълняващото се пророчество и бавно и съзнателно да се опитаме да се измъкнем от нея. И да дадем право на хората около нас да се случват такива, каквито са в действителност. Без ние да ги случваме предварително в съзнанието си и да им дадем простор да бъдат себе си. Такива, каквито някога сме ги заобичали.
Център за Психология и Психотерапия
Автор: Диляна Велева – психолог, психотерапевт