„Всички форми на пристрастяване са вредни, независимо дали наркотикът се казва алкохол, морфин или идеализъм.“ Карл Юнг
Повечето хора смятат, че пристрастяването е свързано най-вече с наркотиците. Съществува дълъг списък с вещества, към които хората могат да развият зависимост. Такива са алкохолът, храната, стимулантите, опиатите, халюциногените, марихуаната, барбитуратите, тютюнът и тн. Пристрастяването се изразява в това, да се опита нещо, след което поведението ни се променя с цел това усещане да се повтаря отново и отново.
След определено време се появява зависимостта. Консумацията става постоянна и постепенно се увеличава, а пристрастеният не може да се откаже, въпреки, че осъзнава колко скъп, опасен за здравето и дори незаконен е неговият навик. Процесът е изключително сложен и включва биологични, психологични и социални фактори.
Психиатрията прави разграничение между зависимостта към различни видове субстанции и злоупотребата с тях.
Двете понятия имат различен смисъл. Зависимостта притежава много специфични свойства, като: резистентност /приемат се все по-високи дози, а се получава все по-малък ефект/, симптоми на абстиненция – при спиране приема на веществото, мания за притежаване на веществото, влошаване на всички дейности, свързани със социалния живот, работата и дори начина на развлечение на зависимия, както и употребата, въпреки ясната представа за щетите, които тя нанася.
Злоупотребата означава използване на вещества и субстанции въпреки необходимостта от съобразяване с разнообразни училищни, домашни или служебни задължения, употреба в опасни ситуации /при шофиране, на работа/, използване въпреки провокираното неприятно поведение, употреба въпреки отрицателните ефекти.
Съществува теория, че хората притежават определени уязвими черти на характера, които ги предразполагат към една или повече зависимости. Известно е също, че хората склонни да поемат рискове и тези с психични смущения, са по-склонни към развитието на зависимости. Те са предразположени към експериментиране и игнорират евентуалните неблагоприятни последствия. Терапевтите посочват факта, че пристрастените и зависими хора, използват веществата или за да компенсират проблемите си, или за да се справят с тях.
Приемът на субстанции може да има за цел притъпяването на някакви силни чувства, справянето с болезнени емоционални състояния или с някакъв вътрешен конфликт. Той може да потисне самотата или да компенсира липсата на удовлетворителни взаимоотношения с околните. Пристрастените усещат, че не са способни да кажат или направят каквото и да било, ако не се намират под наркотичното въздействие, затова след определено време ефективното им социално присъствие става зависимо от дадено вещество.
Генетична предразположеност
Пристрастеността се предава в семейството. Поради това при децата на алкохолици, вероятността да станат такива е четири пъти по-голяма, отколкото в останалите случаи. Редица проучвания ясно доказват, че злоупотребата с вещества има и своите генетични определения. Верояно именно на тях се дължи индивидуалният начин, по който човек реагира на приема на наркотичните средства, свързан най-вече с невро трансмитерните системи. Следователно при някои хора, приемът на вещества с цел постигане някакво облекчение може да доведе до биохимичен дисбаланс в мозъка, причинен от наследствени фактори.
Теория за противоположните процеси
Според тази теория, всяка система се адаптира и реагира на оказваните й влияния и натиск, като се противопоставя на първоначалното въздействие. Желанието и копнежът за нещо, което не е съществувало преди да се употреби веществото, се увеличават, когато сме изложени на неговото въздействие. Съществуват много явления, свързани със зависимостта и пристрастеността. Едно от тях е афективното удоволствие – психично и емоционално състояние при употребата на субстанцията. То може да се изрази като реакция, освобождаване на стреса или просто като прилив. Друго проявление е афективната резистентност: нужда от увеличаване на приеманото количество с оглед постигане на първоначалния ефект. Третото проявление е афективната абстиненция, която възниква при преустановяване на приема. Следователно веществата предизвикват процес, „отключващ“ противоположна реакция, засилваща се с увеличаване на приема. Това е афективният контраст. Получава се така, че човек започва да употребява веществото, за да постигне „неутрално“ състояние, и удоволствието от него става незначително.
Теория за засилване на положителните усещания
Приемът на вещества може да накара човек да се почувства добре, дори да изпадне в еуфория. През 60-те години на миналия век психолози експериментират с маймуни, като им позволяват да приемат свободно морфин, и маймуните показали всички характеристики на пристрастеност към субстанцията. Учените все по-дълбоко изследват начина, по който веществата доставят „наслада“ на мозъка, и особено участъците и невро-трансмитерите, отговорни за естествените наслади /например храната и секса/, от една страна, и онези, предизвикани от прием на изкуствени стимуланти.
Теории на познанието
Приемането на вещества и последващото удоволствие се асоциират с някои строго определени ситуации, усещания и дори звуци. Поради това хората свързват различните дроги /от алкохола до анфетамините/ със специфични фактори, които им напомнят за тях. Ако човек е поставен в конкретни условия, желанието и копнежът за дадено вещество могат да се засилят. Такова е въздействието на бара за алкохолиците и миризмата на цигари за пушача. Факторите, които предизвикват усещане за предстоящ прием на веществото, провокират потребности, които „трябва“ да се задоволят.
Център за Психология и Психотерапия