Самоконтрола всъщност е способността да управлявате и контролирате емоционалното си състяние, като ключовите думи тук са „управление“ и „контрол“. Клайв Шърлок – психиатър, консултант в Оксфорд казва: “ Ако се научим да търпим и приемаме някое чувство, това означава, че нещо се променя“.
Но това не значи да го понасяте стоически. Това е желанието да се освободите от мисълта „Трябва да стане моето…“. Умението за самоконтрол означава да работим с чувствата си, а не да им се отдадем. Те не са тирани, които да бъдат задоволени рутинно, въпреки че на пръв поглед е така. Има начини да им се противопоставим. Вместо да мислите „Трябва да го имам сега“ или „Трябва да го споделя с някого“, опитайте така: „Наистина ли имам нужда от това сега?“ или „Дали наистина го искам?“ или „Каква е цената, за да го имам точно сега?“
Когато отложите задоволяването и потиснете импулсивността, вие постигате контрол върху самите себе си и веднага печелите предимство пред всички останали, чиито инстинкти са да задоволят нуждите си на момента.
Самоконтролът е да управляваш чувствата си по такъв начин, че да имаш подходящо поведение в зависимост от обстоятелствата.
Ако сте претърпели някакъв неуспех, самоконтролът е в това, да успеете да намерите перспектива, която да ви позволи да се отърсите от нервността, унинието или сковаващата тревога. Хората, които не притежават това умение, постоянно се борят с чувството, че са нещастни, постоянно мислят за това и отказват да оставят нещата да се уталожат.
Дали контролирането на вашите емоции има и обратен ефект? Може ли контролът да се превърне в прекален самоконтрол?
Определено по-емоционално интелигентният начин на поведение е да се справяме, а не да излагаме вътрешните си чувства пред всички. Ако ви стане навик да позволявате на хората да разбират как се чувствате във всеки един момент, има опасност да станете прекалено прозрачни и лесно предвидими. Тогава вашето поведение става предсказуемо, което от своя страна ви прави лесно уязвими за манипулиране чрез средствата на „емоционалното изнудване“. Съществува и вероятността да бъдете прекалено емоционални в общуването си с другите. Бъдете прозрачни и открити когато, е необходимо, като например, когато се чувствате силно влюбен или завладян от нещо. Не бива да забравяме, че самоконтролът е в намирането на баланса. Определено трябва да се търси златната среда между прекаления самоконтрол и липсата на такъв.
Самоконтрола има пет аспекта:
– забравете преценката, обуздайте импулса
– складирайте проблема, дистанцирайте се
– изразете мнението си – настойчиво, но не агресивно
– бъдете гъвкави, следвайте течението, не форсирайте случващото се
– контролирайте невербалната си комуникация – езика на тялото
Забавете преценката, овладейте импулса – колкото по-прибързани сте в преценката си, толкова повече неща ще откривате, заради които да се ядосате. Същото се отнася и за овладяването на импулса – съветът „брой до 10, дори до 100“ е добра идея.
Складирайте проблема, дистанцирайте се
Kогато хората са развълнувани или разстроени, често им казват „Изплюй камъчето“ – тоест да се освободят от това, което ги тревожи или им причинява дискомфорт. Впоследствие е нужно да се“отдалечат от проблема“ така че да могат да се върнат отново към него /ако им се налага/, когато емоциите им са се уталожили и те са по-спокойни. Голяма част от стреса, който изпитваме, се дължи на начина на живот, който водим – количеството работа, която се опитваме да свършим за определено време, начина по който подхождаме към проблемите си, изнервянето за неща, които в крайна сметка не изглеждат толкова важни. Трябва да се научим да подреждаме нещата по приоритет, вместо да се опитваме да свършим всичко едновременно. Това е твърде важна част от управлението на собствения ни живот.
Изразете мнението си настойчиво, но не агресивно.
Ако имате да споделите мнение в разговор или на събрание, но се чувствате плах и срамежлив в такава степен, че това ви „парализира“, то вие не можете да контролирате емоциите си. Ако попаднете в такива ситуации, трябва да намерите начин да подредите вътрешния си емоционален свят, за да промените и поведението си. Един от вариантите е да тренирате себе си да бъдете по-настойчив и да не се поддавате на чувството срам или стеснителност. В същото време е необходимо да направим отчетлива разлика между найстойчиво и агресивното поведение. Настойчивото поведение е, когато изразявате мислите си, чувствата си и убежденията си по ясен, директен и откровен начин, без да засягате или обиждате другите.
Настойчивостта включва израз на респект и зачитане както на вашите собствени нужди и чувства, така и тези на останалите. И обратното – вие се държите агресивно, ако изразявате мислите, чувствата и убежденията си по начин с който обиждате, унижавате, подценявате или подчинявате други хора. Една от честите и особено малодушни форми на агресия, когато желанието да обиждате е прекалено явно, е подмятането на заядливи и болезнени забележки, без да обръщате внимание на последствията от тях. С други думи агресията съществува тогава, когато не отдавате необходимото уважение на мнения и чувства, различни от вашите – поведение, което показва липса на всякакъв самоконтрол и съчувствие. Съвсем естествено пред нас изниква въпроса: Защо хората не се държат настойчиво? Защото обикновено хората изпитват страх от репресивни мерки, като причините за това ненастойчиво поведение са желанието да угодят на някого, липсата на самочувствие и ниска самооценка.
Бъдете гъвкави, следвайте течението, не форсирайте.
Придържането към някакви установени принципи или мнения или пък упорито поведение без да обръщате внимание какво правят другите, неизбежно води до емоционално сътресение не само за вас, но и за околните. Понякога може да попаднете в такива ситуации, в които е невъзможно да постигнете целите си, в такъв случай за вашето по-стабилно емоционално състояние е най-добре да видите фактите и да ги приемете. Понякога форсирането на нещата е наистина безсмислено, тъй като колкото повече опитвате да свършите работата, толкова повече се ядосвате. Една емоционално интелигентна реакция в такава ситуация би било да преосмислите целите си и начините, по които се опитвате да ги постигнете.
Контролирайте невербалната комуникация.
Езика на тялото дава толкова много информация, че често тази невербална комуникация изпраща сигнали относно истинското състояние на вътрешните емоции. Дали това ще е безцелно гледане през прозореца, непрекъснато шаване, игра с предмет в ръцете, драскане по листа пред себе си и тн., всичко това говори много на този, който умее да наблюдава. Посланието е, че хората могат да преценяват вътрешните ви емоции според езика на тялото, независимо дали правилно или не. Следователно трябва внимателно да преценяваме не само какво казваме, но и какво казват сигналите на езика на тялото ни относно чувствата ни. Ако не се замислим за това, има голяма вероятност да използваме някои подвеждащи и неверни знаци на тази невербална комуникация.
Център за Психология и Психотерапия