Какво означава да бъдеш просветен? Лесно ли стига човек до душата си? Възможно ли е Господ да се усети лично? За много хора да намерят отговори на тези въпроси е невъзможно.
Просветеността представлява пътешествие към душата, и това пътешествие може да бъде осъществено. Бихме искали да разгледаме просветеността като естествено състояние на мозъка. Векове наред преди някой да направи връзка между ума и тялото, хората не са знаели, че мозъкът участва в преживяванията ни. Ние постоянно си служим с фрази, които имат пряко отношение към нея: „Събуди се“, „Виж светлината“, „Посрещни реалността“. Всички тези неща са показателни за едно висше състояние на осъзнаване. Просветеният човек е стигнал още по-далеч – събудил се е напълно, вижда съвсем ясно и посреща реалността. Следователно той вече не е безчувствен и заспал, а съответства на вашето състояние на просветеност, което е будно, живо и креативно.
Душевното спокойствие и способността за дистанциране нарастват – вие можете да се концентрирате върху дейност, насочена към външния свят.
- Чувството за свързаност се засилва – вече не сте толкова самотни и все повече се възприемате като част от хората около себе си.
- Емпатията се задълбочава – усещате какво чувстват другите хора и те не са ви безразлични.
- Яснотата настъпва постепенно – не сте толкова объркани и не водите вътрешна борба.
- Осъзнаването става по-остро – започвате да се ориентирате кои неща са реални и кои хора са истински.
- Истината се разкрива – вече не приемате за чиста монета традиционните схващания и предразсъдъци и се влияете по-слабо от мнението на околните.
- Блаженството изпълва живота ви – вече обичате по-дълбоко.
Не трябва да се опитвате да постигнете тези страни на разширеното съзнание, хвърляйки се с главата напред. Всяка от тях идва с времето си и следва свой собствен ритъм. Не е нужно да ги форсирате. Някой човек ще усети блаженството по-силно, по-рано и по-лесно, отколкото яснотата, а за друг човек ще е валидно обратното. Докато се разгръща, просветеността следва природата ви, а всички хора са устроени различно.
Най-важното е да пожелаете да я постигнете, а това е свързано с трансформацията. Ако искате у вас да настъпи трансформация, каквато е същността на просветеността, какво трябва да направи мозъкът ви?
Ако той е в състояние да се промени толкова бързо, колкото в този момент, не би имало никаква пречка. Милиони хора мечтаещи за лична трансформация, вече на практика са тръгнали по този път. Мозъкът им постоянно се променя. Поговорката, че човек не може да стъпи два пъти в една и съща река, се отнася и за мозъка. И двете неща са в непрекъснато движение. Мозъкът е процес, а не предмет, глагол, а не съществително. Ние допускаме голяма грешка, като вярваме, че трансформацията е невероятно трудна.
Спомнете си някое свое преживяване, което ви е завладяло и е променило чувствата ви. То може да бъде положително, например влюбване или повишение в работата, или отрицателно, например уволнение или развод. И в двата случая въздействието върху мозъка ви е и краткотрайно, и дълготрайно. Това засяга паметта, тъй като в мозъка са обособени специални зони за краткотрайната и дълготрайната памет, но въздействието му не спира дотук.
Силните преживявания променят усещането ви за собствената ви същност, очакванията, страховете и желанията, свързани с бъдещето ви, вашият метаболизъм, кръвното ви налягане, чувствителността ви към стреса и всички останали процеси, които се управляват от централната нервна система. Силните преживявания предизвикват трансформация у нас.
Един интересен филм може да доведе до значителни промени в нервната система. След като свърши, филмът продължава да въздейства върху нас – той не е просто проблясък в съзнанието ви. Филмът е инструмент за трансформация, както и самият живот. След като приемете, че трансформацията е естествен процес, в който участва всяка клетка, просветеността става постижима. Разбира се, например спечелването на нещо във филма не се случва в реалния живот. Мозъкът ви е повярвал за известно време, но не и вие. Вие се връщате към реалността. Това е най-важният момент. Възможно е насочването на вниманието обратно към онова, което е реално, да прерасне в душевна практика, известна като бдителност.
Бдителността може да бъде превърната в начин на живот и когато това стане, трансформацията също се превръща в начин на живот – по-естествен и по-свободен, отколкото може да се желае.
Център за Психология и Психотерапия
416total visits,1visits today