„Емоционалната пластичност означава да се освободиш от напрежението, да се отпуснеш и да живееш с повече осъзнатост. Означава да вземеш решение по какъв начин ще реагираш на предупредителната система на емоциите си…”, пише психологът д-р Сюзън Дейвид в книгата си „Емоционална пластичност“.В нея тя представя изцяло нов подход за справяне с емоциите, който ни учи как да се освободим от неефективните мисловни модели, да опознаем и осъзнаем емоциите си и да се научим да живеем в мир с тях. Как да постигнем това? Надяваме се следващите редове да ви бъдат от полза в справянето с това предизвикателство.
ЗА ЕМОЦИОНАЛНАТА ПЛАСТИЧНОСТ
„Да си емоционално пластичен, означава да бъдеш чувствителен към контекста и да реагираш на външния свят такъв, какъвто е в момента.“
“Емоционалната пластичност означава да осъзнаваш и приемаш всички свои емоции и дори да се учиш от най-трудните. Означава също и да преодолееш границите на условните и вродените когнитивни и емоционални реакции (твоите въдици), така че да живееш в сегашния момент с умението да тълкуваш обстоятелствата от настоящето, да реагираш подобаващо и накрая да действаш в съгласие с най-дълбоките си ценности”
ЗА ЕМОЦИОНАЛНАТА СКОВАНОСТ
“Eмоционалната скованост ‒ да бъдем във властта на мисли, чувства и модели на поведение, които вече не са ни полезни ‒ има отношение към редица психически проблеми като депресията и тревожните разстройства. От друга страна, емоционалната пластичност ‒ тоест да притежаваш гъвкавост на мислите и чувствата, която позволява да реагираш по оптимален начин на ситуациите от ежедневието ‒ е от ключово значение за нашето благоденствие и успех.“
ЗА МИСЛИТЕ И МИСЛЕНЕТО
„Ако желанията бяха криле, прасетата щяха да полетят.“ Което означава: да, умът създава своя вселена и, не, не можем да решим проблемите си единствено с утвърждения и позитивно мислене. Всъщност решенията в стил „ню ейдж“, които поставят стикери с усмихнати личица върху проблемите, биха могли допълнително да влошат тези проблеми. Следователно, ако искаме да продължим напред, въпросът е:
Кой командва? Мислещият или мисълта? От друга страна, проблемът може би е в начина, по който преработваме мислите си.“
„Маймунското мислене“ е термин от медитацията, който описва несекващия вътрешен брътвеж, който скача от една тема на друга, както шимпанзето се прехвърля от клон на клон… Когато сме в режим на маймунско мислене, неусетно се поддаваме на черногледство – представяме си най-лошите сценарии или правим от мухата слон. Но това е прахосване на енергия и пълна загуба на време. Нещо повече, когато разиграваш тези въображаеми драми в главата си, всъщност не живееш в сегашния момент. Не забелязваш цветята в парка и интересните лица в метрото. Освен това лишаваш мозъка си от неутралния промеждутък, който е толкова важен за креативните решения – може би дори за решението на проблема с конкретната свада.
Маймунското мислене е обременено с баласта на миналото („Не мога да му простя за стореното“) и с притегателната сила на бъдещето („Нямам търпение да напусна и да кажа на шефа си какво мисля за него“). Често се отличава със заповеден и назидателен тон и си служи с думи като „трябва“, „не трябва“ и „не мога“ („Трябва да отслабна“, „Не мога да се проваля“, „Не трябва да се чувствам така“). Маймунското мислене те отдалечава от настоящия момент и от онова, което е най-добро за теб.
ЗА БЕЗПОКОЙСТВОТО
„Премислянето е братовчед на безпокойството. И двете насочват фокуса навътре и са свързани с мисленото пребиваване в момент, който не е тук и сега. Но ако безпокойството е отправено към бъдещето, то премислянето се съсредоточава в миналото – още по-лишено от смисъл занимание.“
Откъс от книгата „Емоционална пластичност“ Сюзън Дейвид
Център за Психология и Психотерапия
38total visits,15visits today