Преди месец родих преждевременно, секцио(ако това би имало значение за историята ми). Детето е дългочакано и много желано – обичам го повече от всичко на света! Прекрасно дете – тихо, спокойно.
Имам прекрасен мъж до себе си, който ми помага и обича и е с мен във всяко едно отношение – запознат е с всичките ми страхове и преживявания.
До тук всичко звучи прекрасно – може би и за това ми е трудно да приема емоциите и страховете, които се появиха в мен – защо би бил тъжен човек, след като най-накрая има всичко, за което е мечтал?
Търся отговор на този въпрос и решение как да се справя – трябва ли ми терапия, мога ли да се справя сама? Ще отшумят ли тези страхове и ще мога ли най-сетне да се отпусна и да бъда щастлива?
Няколко дни след раждснето се появи и страха, заради който пиша и сега – страх да не би да полудея и да направя нещо на детето си.. изчетох доста неща за следродилнатс депресия и може би от там се зароди този страх. За съжаление вместо бързо да се отърся аз дадох прекалено много енергия на този страх и сега изпитвам тъга и неприятно чувство, трудно за обяснение – непрекъснато анализирам ситуацията и товс не ме кара да се чувствам щастлива, а както споменах имам всичко, за да бъда щастлива.
Държа да отбележа, че тези мои мисли и страхове не пречат да изпълнявам майчинските си задължения, които правя с удоволствие.
За да бъде пълна картинката – имах тежко детство и съм изоставена по грозен начин от баща ми..
Моля за отговори и съвет – каква е вашата оценка и какво бихте ме посъветвали?
Искам да забравя и превъзмогна това и най-накрая да бъда щастлива, защото за първи път всичко в живота ми е наред..
Отговор: Диляна Велева – психолог, психотерапевт, водещ на рубриката „Пощенска кутия за душата“
Здравейте Мария,
Да, наистина състоянието наподобява много на следродилна депресия. Колкото и да е парадоксално понякога семената и се подават точно в най – щастливия ни миг – раждането на детето ни. Майчинството е нова врата в живота ни – отговорност и грижа към едно беззащитно създание . Относно страхът Ви – не мисля, че полудявате. Мисля, точно обратното, че сте прекалено отговорна и грижовна спрямо бебето Ви. Периодът след раждането е като след земетресение. Пластовете душа тепърва се наместват по най – хармоничния начин. С други думи – адаптирате се. Смятам, че е много добра идея да попътуватв из себе си точно в този период и да се отблокират тези страхове и тревожност, които сякаш несъзнавано Ви пречат да бъдете щастлива. Психотерапията много помага за следродилната депресия. Нещо като подреждане на мислите и вътрешната къщичка. Казвате, че имате трудно детство, запечатано с клеймото на бащиното изоставяне. Това е рана, която въпреки, че е минало много време, все още на едно ниво кърви във вас. Хубаво е да я залепим по нов начин. Да простите. Да си простите. Щастието е пред Вас, имате нужда от малко приоритизиране и полет над страховете. Нищо повече. Най важното го имате – своето прекрасно малко бебче.
Ако решите да запишете час при нас за консултация или психотерапия, можете да го направите тук или на посочените телефони.
26total visits,1visits today