Смущенията при четене и писане в детска възраст се наричат легастения. Понятието е въведено през 1916 година, с оглед обозначаване на вродените затруднения при четенето и разграничаването им от аграфията и алексията. И до днес все още не е опозната причината за това нарушение, както и няма единодушно приемани от всички специалисти, подходящи психологически изследователски методи, както и педагогически програми. Както сочат фамилните изследвания, отключваща роля се пада на генетичните причини. При това нарушение се касае за специфична изолирана слабост при усвояване процеса на четене, съществуващо независимо от сравнително доброто общо интелектуално ниво на детето и безпогрешното писане. За легастения се говори когато, дете с нормална интелигентност, поставено при нормални образователни условия, успява само с огромно напрежение /или въобще не успява/, да се научи да чете или пише, въпреки усилията на възрастните, без същевременно да показва особени затруднения в други области. Неблагоприятните възпитателни предпоставки и интелигентност под средното равнище обикновено изключват легастения. Неврологичната находка е без отклонения. Тази частична аномалия бива забелязана едва в училище, когато детето не е в състояние да се научи да чете и/или пише в нормално предвидения срок с обичайните образователни методи. Тази неспособност може да има различни причини, като например – проблеми при зрителното разграничаване на буквите или акустични проблеми при разграничаването на отделните звуци. В подобни случаи легастенията не е в чиста форма, защото съществуват частични аномалии, водещи до появата й. Проблеми от психосоциално естество възникват тогава, когато такива деца биват окачествени като изоставащи. Те занемаряват заниманията и по другите предмети, изоставяйки в края на краищата учението въобще. Това предполага сигурна поява и на поведенчески проблеми и налага намесата на родители и педагози. Легастениците не могат да обхванат зрително цялата дума. С усилие им се отдава /или въобще не/ да сглобят думата от отделните букви или обратното – да я разчленят на съставните й букви. Съществуващата невъзможност за диференциране на комплекса „фигура – фон“ води до объркване на отделни букви и особено тези, които графически са оформени от огледално разположени елементи. Подобни трудности срещат понякога и другите деца, в началото на ограмотителния цикъл.
Легастенията бива различна по тежест:
– Трудности при синтеза – Почти неграмотни с много трудно опознаване на буквите и невъзможност за свързването им в срички и думи.
– Слаба акумулираща способност – Неспособност за четене и писане на често срещани помощни части на речта /определителни членове, предлози, местоимения/.
– Трудности при анализа – Изразява се в изопачаване на думите, а четенето става бавно и мъчително.
– Трудности при усвояване на правила – Правописните правила не се познават или не се спазват, макар в повечето случаи четенето да се практикува с лекота.
Обикновено разпознаването на легастенията при налични образователни затруднения става по пътя на изключването на евентуални други причини : соматично заболяване, понижени умствени способности или сетивни нарушения. Доказателствата се търсят с помощта на различни психологически тестове. Необходими са и допълнителни информативни методи за проверка на определени умения. С помощта на двустепенна диагноза могат да бъдат определени тежестта на аномалията и нивото на пациентовите резултати. Поставянето на правилна диагноза е важно, защото само така биха могли да бъдат предприети адекватни лечебни и образователни мерки, които биха осигурили на засегнатите деца свободно развитие на личността им. Диагнозата се уточнява с помощта на диктовка, и то при вече 6-7 годишни деца, защото едва познанието на цялата азбука дава представа за типичните грешки. Диагнозата бива подкрепена и чрез тест за интелигентност на деца. Необходимо е да се различават алексията, която представлява форма на оптична агнозия и неспособност за разграничаване на смисъла на знака, въпреки запазеното зрение, от аграфията, която представлява неспособност за точен писмен израз, който е бил налице дотогава, и въпреки запазения интелект.
Терапия и прогноза: Сборът от лечебни мерки включва:
– постоянни упражнения
– повишаване на детската самооценка
– психотерапевтично лечение при вече невротизирани деца
– задълбочена разяснителна работа с родители и възпитатели
– провеждане на специализирано легастенично обучение на такива деца и освобождаване от ограмотителни занятия в училище.
– понякога допълнително медикаментозно лечение.
Основното е провеждането на целенасочени занимания по четене и правопис и то по индивидуален, подготвен за всеки пациент план. Хронологично постъпателния тренинг, започва с усвояване на основните правописни правила, през упражнения по основен „складиращ“ и аналитичен тренинг. Прогнозата е несигурна. Понякога дори най-големите усилия не дават резултат, докато в други случаи аномалията изчезва без следа. Съществени трудности възникват при изучаване на чужд език, макар, че и тук има изключения. Главното е в никакъв случай да не се допуска, такива деца да бъдат прехвърлени за обучение в специализирани заведения за деца с увреждания.
Център за Психология и Психотерапия