Страхът е неспецифична реакция спрямо реална или въображаема заплаха за нашата безопасност – физическа, интелектуална, психологическа, емоционална или духовна. Той служи за наша защита, като ни предупреждава да се отдръпнем и да се затворим в себе си, за да направим преценка на ситуацията и да съберем необходимото количество енергия за бягство или бой. Например за една стотна от секундата чувате непривичен звук, представяте си нападател, замръзвате на място, коленете ви се разтреперват, оглеждате района за възможности за изход. Страхът ни обзема тогава, когато вече не можем да имаме доверие на някого или нещо или когато очакваме срив във вътрешните ни системи за защита. Като чувство той често е и физически болезнен, тъю като включва свиване на различни части от тялото. Ала за онези, които се впускат съзнателно в дейности с висок риск – например автомобилните пилоти, страхът се придружава от високи нива на възбуда, които пречистват и освобождават емоционалните канали, позволяващи безпрепятствения достъп на жизнена енергия. И това е един от парадоксите на чувството наречено страх. Хората се справят със своите страхове по множество начини. Понякога просто побягват от тях – напускат трудното училище или сменят работата например. Повечето от децата са се научили да си мълчат за страховете си, поради гневните понякога реакции на родителите им. Обаче страхът си остава и не след дълго се реализира под формата на психосоматика – например повръщане, главоболие, нощно напикаване и тн. Със съзряването си всеки от нас си измисля стратегии за замаскиране на страховете. Някои хора започват да пълнят домовете си с всякакви вещи, гардеробите си с дрехи и обувки, календарите си с поредица от задачи, тялото си с храна, без да съзнават, че онова, от което всъщност се нуждаят, е начин да се справят със страховете си. Други се оттеглят в своя измислен свят, крият се зад компютъра и вкъщи, за да се защитят от света на „живите“, които биха могли да ги наранят. Парадоксът в случая е в това, че докато проиграваме живота си, опитвайки се да избягаме от страха, ние създаваме нови и нови страхове. Веднъж събрали смелостта да си признаете, че имате страхове, вие се изправяте очи в очи със своите „чудовища“. Обикновено установявате, че реалността не е толкова страховита, колкото ви я е рисувала фантазията. Един от най-безобидните начини за приемане и признаване на страховете е да започнете да разширявате познанията си. Обучението по утвърждаване е добър начин да се научим „да разтегляме зоната си на конфорт“, което означава да вървим стъпка по стъпка към страховете си, предприемайки малки, премерени рискове. Всяка следваща стъпка повишава самоувереността ви и ви дарява със силата и способността да посрещнете страховете си с достойнство. За да се изправиш очи в очи със страховете си, е необходим голям кураж. Поради това е полезно да ги споделите с някого и да се възнаградите с похвала за всеки напредък, колкото и малък да е той. Но имайте предвид, че целта не е да елиминирате страха – все пак той е естествена човешка реакция. Целта е да признаете за съществуването му и да се сприятелите с него. Хората, които постигат големи неща, са онези, които вървят напред заедно със страховете си, а не защото не изпитват никакъв страх!
Гневът е емоционална реакция на онова, което възприемаме като несправедливост или осуетяване на плановете. И макар обществото да не одобрява несправедливостта, то също така не одобрява и гнева. Като деца често сме чували предупреждения от рода на: „Не се бий!“, „Не е хубаво да се ядосваш“ или „Сдържай гнева си!“. Енергията на гнева е изключително мощна и пренебрегването й няма да я накара да си отиде. Понякога тя остава да тлее, докато внезапно не избухне в пламъци, друг път се пропива във вените ни като отрова, която постепенно ни разболява. Неизразенията гняв е най-подходящата почва за покълване на ненавистта и често води до непредсказуеми избухвания, които увреждат както връзките ви с околните, така и психическото ви здраве. Редица хора с примерно обществено поведение всъщност крият големи дози гняв. Но вместо да го изразят открито, те се превръщат в тайни врагове. И тъй като обществото е наложило културни предписания срещу изразяването на гнева, това пасивно, агресивно поведение се е превърнало в стандартна оперативна процедура в редица институции, включително и на работното място. Ако сме достатъчно смели, за да говорим истината, да извадим наяве гнева си по уважителен и конструктивен начин, светът би бил далеч по-спокоен и почтен. Няма нищо лошо в това да си ядосан. Няма нищ лошо в това да изразиш гнева си по начин, който не наранява другите, нито самия теб. Има няколко ефективни начина, по които можете да използвате гнева си по-скоро за разрешаването на проблемите, отколкото за създаването на нови:
1. Почувствайте гнева!
Приемете факта, че сте много ядосан – Не се опитвайте да се отричате или да замазвате с неадекватни обяснения това, което чувствате. Положете максимални усилия да се фокусирате върху тялото си. „Мисленето“ относно състоянието на гняв не е същото като чувстването на гнева. Далеч по-ползотворно е де наблюдавате гнева си и да бъдете неотлъчно до него. Приемете, че във вас се движи нещо изключително могъщо. Почувствайте го без да се опитвате да кроите планове, какво трябва да сторите за да се отървете от него. Постарайте се да разберете как се чувства тялото ви под влияние на гнева. Обърнете внимание на своето дишане, на пулса си, на позата, която сте заели. Как реагира кожата ви? Как се отразява това състояние на вашето мислене и моторните ви реакции? Колкото по-дълго успеете да запазите вниманието си концентрирано върху физическите аспекти на гнева, без да действате, повлияни от него, толкова повече неща ще научите за себе си. Наблюдавайте тялото си достатъчно дълго, без да позволявате ненужната намеса на ума и скоро ще забележите промяната в реакциите му.
2. „Изпуснете малко пара“
Понякога гневът води до вътрешна избистреност или фокус, който задвижва тялото за положителни и благородни дела – проявите на храброст са последици точно от такъв фокус. Но в преобладаващия процент от случаи гневът замъглява мозъка, обърквайки мислите и тогава обикновено провокира желание за отвръщане на удара с жестокост, с още повече гняв или със закана за отмъщение. Ако се намирате в помещение, излизането навън на свеж въздух или просто отварянето на прозореца и поглеждането навън би било достатъчно, за да промени настроението ви. Ако не ви се налага веднага да се изправяте срещу другия, бихте могли да се разходите, да си вземете душ или да послушате музика. Може би ще ви бъде от полза и да ударите леглото например, да паркирате колата си на страничен път и да покрещите или да проведете въображаем негативен диспут с приятел. Освобождаването на част от натрупаната енергия ще прочисти главата и ще ви улесни в идентифицирането на проблема. Наблюдавайте се и проверете дали крясъците и удрянето по нещо ви помага да се освободите от гнева, или точно обратното. Ако ви помага използвайте го. Ала ако чрез него акумулирате още по-голям гняв или чувство на безсилие, откажете се от тази стратегия.
3. Запитайте се защо всъщност сте ядосани
Установено е, че хората рядко са наясно защо всъщност са ядосани, тъй като гневната реакция автоматично провокира и чувствата за вина и самозащита. Много от нас прехвърлят вината за дадена ситуация върху някой друг или нещо друго, тъй като се страхуват да признаят собствената си отговорност по въпроса /или точно обратното – започваме да се самообвиняваме, тъй като не можем да си представим, че човекът, когото обичаме, е в състояние да отключи нашия гняв/. На този етап всъщност е по-добре да не знаем точно какво стои в основата на нашия гняв. Няма нищо лошо в това да си признаем: „Всъщност не знам на кого или за какво съм ядосан…..засега“. В други случаи обаче няма никакво съмнение на кого или за какво сме ядосани.
Център за Психология и Психотерапия