Фитотерапията

Фитотерапията е клон на медицината и фармакологията, който представлява научно обоснована профилактика и лечение с галенови препарати, получени от лечебни растения и части от такива.

Този клон на медицината използва съвременни научни изследвания на биохимичния състав и лечебните свойства на растенията. Фитотерапията се опира на хилядолетния традиционен лечебен опит на човечеството.

В много европейски държави билковите продукти са известни сред лекари и фармацевти като „фито-фармацевтични“ препарати (phytopharmaceuticals) или „фито-медисънс“ (phytomedicines), което преведено на български означава билкови лекарства. Терминът „фито“ идва от гръцки и означава „произлязъл от билки“. Около ¼ от всички фармацевтични лекарства, които се предписват от медиците в наши дни, се правят от билки и билкови екстракти.

Зелената революция (The green revolution) в областта на фитотерапията е стартирана от Световната Здравна Организация (СЗО), специализираната агенция на ООН, която функционира като координиращ орган на международното здравеопазване. През 1977 г. СЗО приема резолюция за разширяване на изследванията в областта на народната медицина, за провеждане на обширни експериментални и клинични проучвания и за проверка на опита на народната медицина, по-точно на опита, получен от използването на лечебни растения.

Ефект:

Във фитотерапията билковите препарати са подбрани така, че да засилят или стимулират нормалните функции на тялото. Природните лекарства съдържат редица полезни вещества: витамини, фитонциди и др. Поради тази причина те често оказват по няколко паралелни терапевтични ефекта върху човешкия организъм.

Фитотерапията прилага растенията в свежа или изсушена форма, или под формата на мехлеми, настойки, отвари, прахове, сиропи, като за извличането от растителната суровина на лекарствено-активните вещества се правят водни, спиртни, спиртно-водни, спиртно-етерни, маслени, глицеринови и други извлеци.

Три са източниците, на които фармакологията се позовава:

• народна медицина – с нейния емпирично натрупан през столетията опит;
• експериментална фармакология и токсикология с лечебни растения;
• клинична фармакология.

Основни характеристики на фитотерапията са:

• перорален прием или външно приложение на фитотерапевтичните средства;
• нужда от относително дълготрайно приложение, бавно действие, но трайно проявление на резултатите, по-малко странични ефекти;

Подходящи за лечение с фитотерапевтични средства са хроничните заболявания на ендокринната, дихателната, храносмилателната, нервната, сърдечно – съдовата системи, заболявания на кожата.

Фитотерапията е приложима и има много добър ефект при редица психични заболявания и състояния:

• Балансиране на психиката
• Депресия
• Тревожност
• Стрес
• Посттравматичен стрес
• Агресия
• Яд, гняв
• Безпокойство
• Напрежение
• Страхова невроза
• Сърдечна невроза
• Неврози
• Паническо разстройство – паник атаки
• Коригиране и балансиране на настроението
• Нарушения на вегетативната нервна система
• Нарушения на съня
• Нарушения на паметта и концентрацията
• Сексуални проблеми
• Психосоматика – физиологични усещания /болка/, дължащи се на психиката
• Хранителни разтройства – анорексия, булимия, пристъпно преяждане, орторексия
• Други

Център за Психология и Психотерапия