Съществува тясна връзка между депресията и страданието от загубата на близък човек. То може да довече до заболяване въпреки, че обикновено не се стига до там. Не малко хора, преживели смъртен случай, имат оплаквания, характерни за депресивните симптоми. Около 30 % от наскоро овдовелите жени над 50 годишна възраст развиват близки до депресията болестни състояния.
Суицидните мисли, забавената физическа и умствена дейност, както и тревогите свързани с минали събития, са по-рядко срещани при мъката от загуба на близък човек.
Нормална траурна реакция:
Чувството на печал е често срещано и мъчително преживяване, което все пак не се нуждае от медикаментозно лечение. Преодоляването на мъката се изразява в преминаването през три последователни етапа:
- Емоционална нивелираност/притъпеност/: Изразява се в невъзможността да се приеме смъртта на близък човек. Възможно е да се усещате емоционално вцепенени в продължение на часове или седмица след стресовото събитие.
- Траур /от една седмица до шест месеца/: Често срещани са загубата на апетит, потиснатото настроение, непрестанното плачене, тревожността, както и загубата на концентрация и паметови способности. Някои хора изпитват дори чувство за вина, смятайки, че не са направили необходимото, за да предотвратят събитието. Други обвиняват за смъртта на близкия лекари, приятели или дори роднини. Може в този период да се появят соматични симптоми, като например физическа болка. В някои случаи биха могли да се появят особени преживявания като например виждането, чуването или усещане на миризмата на починалия. Повечето от споменатите симптоми биха могли да симулират депресия, но в посочения случай всички те са нормални и очаквани състояния.
- Осмисляне и приемане на преживяното: /след около 6 месеца/. Симптомите намаляват. Започвате да приемате смъртта на близкия и да се завръщате към реалния живот. Това може да има различна продължителност.
Преодоляване на страданието:
Чувството на печал е нормална реакция, която все пак трябва да бъде преодоляна. Ако това не се случи, състоянието се задълбочава и може да се превърне в депресия. Мъката не трябва да бъде прикривана или потискана. Не се опитвайте да отричате страданието, а се постарайте да го приемете и изживеете. Ако реакцията ви е тежка и прекалено продължителна, ще се нуждаете от подкрепата на роднини, приятели и разговор със специалист. Поговорете с близките си и споделете мъката си с тях. Те също страдат от загубата на починалия и вероятно имат нужда не по-малко от вас от помощ и разбиране. По този начин няма да ги затормозите допълнително. Те се нуждаят от вас, както вие от тях.
Ако не успеете да преодолеете страданието и то се превърне в непоносимо бреме е добре да поговорите със специалист. Той ще ви помогне да приемете смъртта и да вентилирате емоциите си. Ще ви бъде по-лесно да говорите за болката, както и да я преживеете. Оформянето на стратегия и планове за бъдещия живот ще ви накарат да мислите за себе си и да превъзмогнете смъртта на близкия.
Обстоятелства, водещи до интензивна и продължителна скръб:
- Неочаквана смърт на близък човек.
- Чувство за вина.
- Смърт на дете в семейството.
- Смърт на родител в младо семейство.
- Когато преживелия е бил зависим от починалия.
- Когато опечаления изпитва трудности в изразяването на болката.
- В случаите на трудно адаптиране към действителността.
- При социално изолиране.
- Когато страдащия се грижи за малки деца.
Как да окажем помощ на опечаления:
Важно е да спечелим доверието му и да го накараме да говори за чувствата си. Не е достатъчно да се каже колко добър човек приживе е бил починалия. Страдащият се нуждае от вашето търпение и от възможността да сподели с вас всяка мъчителна мисъл – да говори за това колко зле се чувства, колко е тъжен, за чувството за вина, за това, че се е отнесъл лошо или се е скарал с починалия, както и за страха от смъртта. Всички тези чувства са напълно естествени и не трябва да бъдат потискани.
Патологична реакция при траур:
Не всики хора успяват да преодолеят мъката, преминавайки през посочените три етапа. Някои не осъзнават случилото се и не успяват да приемат смъртта на близкия. Нерядко изпитват необясним гняв, чувствайки се предадени и изоставени от починалия. Това състояние би могло да продължи няколко месеца. Ако мъката е силна и непреодолима, със сигурност се нуждаете от лечение и трябва да потърсите помощ от психолог – психотерапевт.
Център за Психология и Психотерапия