Ако смятате, че нещо е вярно, то се затвърждава у вас. Това се разбира от само себе си. На всекиму се иска да повярва на думите „Обичам те“, ако те идват от подходящия човек. Понякога споменът за тях може да ни вдъхва увереност години напред, а понякога и през целия ни живот.
Не винаги обаче онова, в което сме убедение, отговаря на истината. Подозрителността е добър пример за това. Ако се съмнявате, че вашият съпруг ви изневерява, никакви доказателства в подкрепа на противното няма да бъдат в състояние да ви разубедят. Подозрителността ви прави твърдо убедени в правотата ви. Ревността представлява подозрителност, стигнала до патологична крайност. Когато попаднат под нейната власт, влюбените смятат, че изневярата е присъща на всяка връзка, твърде вероятно е обаче фактите да не отговарят на истината, макар, че това убеждение е заседнало дълбоко в съзнанието ни.
Тревожността е най-убедителното чувство отчасти защото, еволюцията е подготвила мозъка да си служи с реакцията „Бягай или се бий“. Ако участвате в битка и към вас е насочено дуло на оръдие, препускащото ви сърце ви дава ясен знак, какво би следвало да направите. Но ако сте изпаднали в състояние на необяснима тревожност, гласът на страха не ви казва истината. Той използва силата на убеждението, дори когато е безпричинен. Ето защо дистанцирането от него действа целебно. Ако съумеете да заявите на страха „Не ти вярвам и не те приемам“, неговата сила да убеждава ще изчезне.
В този случай умът трябва да направлява мозъка. Когато е изложен на ужасяваща гледка /например самолетна катастрофа или терористична атака/, мозъкът реагира със страх. Същата реакция обаче ще предизвикат и снимките на мястото на инцидента или друг силен дразнител, който кара този инцидент да изплува в ума. Инстинктивните реакции ни говорят – те имат глас. Ролята на ума обаче е да разграничава реалното от нереалното. Когато изважда мозъка от състоянието на тревожност, умът си мисли:
- Не ми се случва нищо лошо. Мога да се справя със ситуацията.
- Най-лошите сценарии обикновено не се сбъдват. И този няма да се сбъдне.
- Не съм сам. Мога да потърся помощ, ако се наложи.
- Тревожността ми е просто едно чувство.
- Дали това чувство е оправдано?
- В момента всичко е наред и аз съм добре.
Като поставяте по този начин страха на мястото му, вие го правите по-неубедителен. Повторението ви помага да бъдете по-категорични. Всяка реалистична преценка улеснява следващата. Тревожността не притежава убедителна сила, ако осъзнавате, че реалността не отговаря на тревожното ви състояние.
Създаването на реалност се случва тук и сега, но никой не живее в изолация. Колкото и да се опитвате да живеете в настоящето, мозъкът ви съхранява всяко преживяване и се учи от него, сравнявайки го с миналото. Паметта е изключително полезна – с нейна помощ вие се качвате на велосипеда и го карате, без да ви се налага да усвоявате умението всеки път. Това е естествената, положителна страна на паметта. Разрушителната й страна, която подклажда тревожността, ви превръща в пленници на миналото. Впечатленията от старите травми не би трябвало да притежават толкова силен психологически компонент. Но тъй като действат по този начин, те се затвърждават във вас. Както казва Марк Твен „Котката, която веднъж е седнала върху гореща печка, повече никога няма да го направи. Тя обаче няма да седне и върху студена печка.“ Нека заменим „котката“ с „мозъкът“, защото той в същата степен се поддава на обучение. След като веднъж е бил изложен на болезнено преживяване, той дава предимство на болката по пътя към запаметяването, защото тя може да се появи отново. Това е полезна особеност на еволюцията. Тя кара малкото дете да не доближава ръката си до огъня повече от веднъж. Рефлексът обаче е несъзнателен, ето защо старите спомени се смесват с настоящото, към което всъщност не принадлежат.
Паметта представлява непрекъснатата история на вашия живот и няма никаква полза да затвърждавате тази история несъзнателно – трябва да се намесвате и да добавяте нови неща, колкото и незначителни да са те. Паметта е изключително сложна, но в същото време е склонна да отключва прости реакции:
- Случва се А.
- Спомням си Б, беше неприятно.
- Реакцията ми както винаги е В.
Необходимо е да си давате сметка, че дори и да нямате контрол върху случката А и върху спомена Б, реакцията В ви дава възможност да се намесите – да се съсредоточите върху нея, прогонвайки негативните чувства, и да изчакате, докато тя се промени. Понякога А, Б и В се случват много бързо едно след друго, но дори и в този случай можете съзнателно да разкъсате веригата, след което споменът вече няма да е толкова дълбоко заседнал в паметта ви.
Център за Психология и Психотерапия
196total visits,1visits today