Често става така, че страхът като снежна топка има тенденцията бързо да увеличава размерите си, като се разраства от малко опасение до пълен ужас. При това съзнанието, което изначално се е фиксирало върху страха, избирателно подбира от света, който го заобикаля точно това, което потвърждава първоначалното опасение. Факт, който още повече засилва отрицателната емоция. А тя в крайна сметка изключва възможностите на логичния анализ. Пример за подобен сценарий на разиграване на събитията е страхът, който обхваща човека на пустинно и тъмно място – в парка или в гората. Веднага след като се зароди, зърното на страха, ако не бъде задушено навреме, за броени минути може да израсне в отровен храст от тъмен и лепкав страх. При неясно виждане от два еднакво верни варианта, съзнанието избира най-неблагоприятния. Силуетът, който се вижда в далечината, а той може да бъде и кладенец, и дърво, се превръща в затаил се, естествено с лоши намерения човек, а падналото зад гърба ни клонче – звук на врагове, които се промъкват и тн.
За хората е характерно да се заразяват от чуждите емоционални състояния. При това отрицателните емоции по-често от другите се предават на хората около нас. Страхът и агресията по-лесно пораждат аналогични чувства в обществената среда на човека, отколкото неговите положителни емоции – приятелство, любов и доброта.
За съжаление механизмите на паническите реакции все още не са изяснени докрай. Учените не са единодушни за произхода на това явление. Едни смятат паниката за биологично явление, а други за социално. Предполага се, че след като е възникнала в процеса на еволюцията, първоначално паниката е имала положително значение за природното общество и едва при хората в условията на техногенната среда се е превърнала в отрицателно явление. В човешкото общество за разлика от стадото на животните, паниката води само до неприятности. Тя възниква по време на война, при стихийни бедствия, при пожари и тн. За хората е характерно да се плашат от това, което им е непознато, и с което не могат да се справят.
Полският психиатър Антони Кемпински в една от книгите си е отбелязал двойнствения характер на някой страхове: “ Всички неща, които са невероятни и не намират място в нормалната структура на информационния обмен с външната среда, пораждат у човека противоположни чувства на страх и интерес. Необичайното привлича и отблъсква.“
Чувството на страх се появява на двата полюса на обмена на сигнали с външната среда. От едната страна на полюса е прекалено голямата вероятност, когато нищо ново и необичайно не може да се случи. И от другата – малката вероятност, когато всичко заобикалящо става чудно и необикновено. В първият случай намира място вътрешното напрежение и безпокойството, което съпътства монотонността и скуката на живота. Във втория са чувствата на неувереност, заплаха и обърканост, които вървят заедно с необикновените преживявания.
В началото фобиите могат да възникнат по механизма на условния рефлекс, но с течение на времето, условията за появата на страх се разширяват. Тази динамика на фобичния синдром е позволила да се определят три стадия в неговото развитие:
- За първия стадий е характерно възникването на страх при непосредствен сблъсък с психотравмиращата ситуация. Например, появява се страх при качване в метрото, където по-рано страдащия е имал „сърдечен пристъп“, съпроводен с чувството на силна уплаха.
- За втория стадий е характерно възникването на страх вече при очакването на срещата с психотравмиращата ситуация, тоест при очакването на качването в метрото/в нашия пример/.
- При третия стадий страхът възниква само при /представата за пътуване в метрото/ в обстановка на покой.
Понякога страхът от опасността е толкова силен, че изглежда непреодолим. В този случай влиза в действие безжалостният инстинкт за самосъхранение и тогава изглежда, че никакви сили не могат да накарат човек да извърши нещо, особено ако изпълняването му е свързано с риск за живота. Съзнанието ни е устроено по такъв начин, че във всяка конкретна ситуация, винаги се стараем да изберем възможно най-оптималната линия на поведение. Предметът или явлението се оценяват от нашия мозък като опасни до момента, в който не се появи нов, още по-силен източник на заплаха. Тогава първият ще ни се стори дори привлекателен. Точно на тези закономерности в човешката психика се базира методът на борбата със страхливостта.
Център за Психология и Психотерапия