Инстинктът за самосъхранение е привилегия на всяко живо същество на планетата и неговата цел е да пази основната ценност – живота.
Означава ли това, че страхът, който лежи в основата на този инстинкт, така или иначе е свързан със смъртта?
В някаква степен, да, въпреки, че страхът е различен при хората и животните. За разлика от други представители на животинския свят, човек се бои да не загуби живота си още отрано. Първите мисли за смъртта го спохождат още в ранното детство и го съпровождат до края на живота му. Хората от хилядолетия се измъчват над загадката какво ни чака след смъртта. Плаши ни неизвестността, затова и днес съществуват много хипотези за небесния свят, ада и рая, реинкарнацията и прераждането, преселението на други планети, хапчета за безсмъртие и много други материални и нематериални субстрати на вечния живот. Каквито и невероятни успокоителни теории обаче да са се раждали в съзнанието на хората, страхът от смъртта никога не ги е напускал. Той освобождава по някакъв начин съзнанието, но се премества в подсъзнателната сфера на психиката.
Откъде изобщо идва страхът?
Защо се боим от тъмнината, водата, от затворените пространства, от спринцовките, животните и какво ли още не?
Истината е, че всички страхове се коренят в танатофобията – страха от смъртта. Страхът от смъртта е всъщност най-широко разпространеният, но се поддава на лечение, само ако е осъзнат. Практически сто процента от случаите на различни страхове, водят началото си именно от страха от смъртта. Така че ни остава просто да се примирим със своята природа, да се примирим съзнателно и да се успокоим подсъзнателно. Ако приемам факта, че сме смъртни разумно, като напълно реална възможност, как тогава да премахнем вътрешното си вълнение? Налага се да разширим границите на проблема.
Погледнете на страха си от разстояние, по начин, който ще ви позволи да видите положителните и отрицателните му страни. Абстрахирайте се от страха си. Приемете, че да се боите от смъртта е безполезно. Рано или късно всеки от нас се сбълсква с реалността на смъртта. Смъртната опасност, внезапно връхлетяла ни болест, непремисленият риск – би могло да бъде всичко. Далеч не винаги животът ни е под заплаха, но на много от нас им се е случвало, да усетят диханието на смъртта достатъчно близо.
Психологически съществуват четири типа стратегии за поведение пред лицето на смъртта. Условно ще назовем тези стратегии – „воин“, „слепец“, „шут“ и „жертва“. Нека видим какво се крие зад всяка от тях:
Воин
Това е човек, който винаги е готов да се срещне със смъртта лице в лице, колкото и ужасно да е то. „Воинът“ осъзнава, че смъртта е неизбежна и трябва да я посрещнем с нужното достойнство. Ако ситуацията позволява да се борим, воинът ще влезе в битка и ще се бори до последно. Той по-скоро би предпочел да падне на бойното поле, отколкото позорно да избяга или да покаже страха си. Хората от породата на „воините“, възприемат болестта, риска или опасността като достойни изпитания и се стремят да ги преодолеят като победители. По същия начин доблестно, „воинът“ противодейства на страха от смъртта. Не може да се каже, че тези хора изпитват по-малко страхове, отколкото останалите. Те просто са готови да се борят с тях. Това означава, че те имат достатъчно много шансове да победят не толкова смъртта, а слабите страни на своята природа.
Слепецът
Това е човек, който не разбира какво се случва около него и възприема страха или смъртта искрено убеден, че щом са налице, така и трябва да бъде. „Слепците“ предпочитат преди всичко, да бъдат в неведение за своето здраве. Дори и да умира, такъв човек би махнал с ръка и би казал, че е абсолютно здрав. Сред „слепците“ има много хора с алкохолни проблеми или с пагубни навици.
Шутът
Това е човек, чийто оптимизъм и мъдрост биха предизвикали уважение у всеки. „Шутовете“ винаги ще намерят в себе си сили да се борят. Те като феникси ще се надигнат от пепелта и дори в черния цвят, ще видят отенъци на бялото. Тези хора, сами осмиват своите страхове и позволяват на другите да ги иронизират. Сблъсквайки се с някакъв проблем, те не биха се поколебали да се обърнат за помощ към всеки, който е готов да им помогне. „Шутовете“ притежават достатъчно мъжество, за да бъдат слаби, забавни, трогателни и смешни. Но в тяхното поведение се крие много мъдрост. Пред лицето на смъртта или заплахата, те не бездействат. Те притежават фантазия, благодарение на която ще намерят изход от почти всяка ситуация.
Жертвите
Това са най-незащитената категория хора. „Жертвата“ не просто знае, че ще умре, тя знае, че ще умре задължително, и прекарва целия си живот в подсъзнателно очакване на този миг. Целият живот на този тип хора е обгърнат от „мъченичеството“. С целият си вид една „жертва“ крещи, че е „жертва“. Хората „жертви“ обикновено винят другите, за всичко, което им се случва. Понякога тази роля се пробужда в човека, под влияние на ситуацията. В такива случаи е възможно този стереотип да бъде преодолян.
Интересно е, че тези стратегии са валидни, не само що се отнася до отношението на човека, към страха или реалността на смъртта. По същия начин те работят във всяка сфера на живота. Опитайте се да определите своята стратегия и си направете верните изводи. Напълно е възможно това да ви помогне, не само в борбата с вашите страхове.
Център за Психология и Психотерапия