Страхът намира странно индивидуални начини да ни задушава. Истината е, че ние се страхуваме повече от неща, които познаваме по-добре, а вероятните рискови фактори са само въпрос на усещане. Според Националния институт по душевно здраве в САЩ, страхът произтича от неспособността на човека да се справи с опасни ситуации. Той предизвиква автоматична, бърза защитна реакция в много системи на тялото, координирани от една малка структура дълбоко вътре в мозъка, наречена амигдала. Тревожността е неправилно насочен страх. Вместо да изпитвате страх от реална опасност, може би се безпокоите за съвсем незначителни делнични неща или дори сте жертва на панически атаки и фобии. Страхът ви дава възможност да се съсредоточите върху проблема и да започнете да търсите начини за реагиране. Но безпокойството, или тревожността, означава, че започвате да репетирате как ще се справите с проблемите преди още да са възникнали. Най-тъжното при безпокойството е, че каквото и да е качеството на мисленето ви, когато се безпокоите, то често не е достатъчно за да ви спаси от неприятностите, които си представяте, че ще ви се случат. Бихте се чувствали много по-добре, ако съхраните енергията си, ако спрете да се безпокоите и вместо това проявите творчество и свежа мисъл, за да решите проблемите, когато те възникнат. Нормалната степен на тревожност е полезна защитна мярка: тя може да ни помогне да избегнем опасни ситуации и да се справим с всекидневните проблеми. Но докато всички ние изпитваме леки безпокойства има хора, които изпитват тежки такива и дори панически атаки. Здравните специалисти използват Голдберговата скала на тревожността за оценка на нивата на безпокойство.
Тя ни дава представа за това как сме се чувствали през последния месец, с помощта на следните въпроси:
1. Били ли сте възбудени или нервни?
2. Изпитвали ли сте силно безпокойство?
3. Избухвали ли сте често?
4. Трудно ли ви е било да се отпуснете?
5. Спали ли сте лошо?
6. Боляла ли ви е главата и имали ли сте болки във врата?
7. Имали ли сте някои от изброените симптоми: треперене, изтръпване, замайване, потене, често уриниране, диария?
8. Безпокоите ли се за здравето си?
9. Трудно ли сте заспивали?
Отчетете по 1 точка за всеки отговор „да“. Повечето хора имат по няколко сходни симптома. Колкото по-висок е резултатът, толкова по-вероятно е тревожността да нахлуе във всекидневния ви живот. При около 12% от възрастните се проявяват по осем или повече симптома, при такъв или друг висок резултат, човек може да има проблеми с тревожността.
Сред най-уязвимите по отношение на тревогата са:
– жените
-хората с много тревожни родители
– емоционално по-чувствителните, които са склонни да приемат живота като заплаха
– хората, преживели трудно детство: ако са понесли насилие или имат изключително стриктни родители
– болните, например с хипертиреодизъм
– хората с недостиг на витамин В12
– хората, на които са предписани определени лекарства, както и онези, които поемат непредписани – кофеин, кокаин, ЛСД и екстази.
Медиците разделят смущенията, свързани с тревожността, на няколко категории. Някои от тях представляват по-сериозна причина за безпокойство, в сравнение с други.
– Генерализирана тревожност
Характеризира се с непреодолима необоснована тревожност и безпокойство и е придружена от много физически и психологически симптоми. Разстройството продължава поне шест месеца.
– Панически разстройства
Хората, които страдат от панически атаки, живеят в постоянен стрех, че те ще се появят. Паническата атака се определя като внезапен пристъп на интензивни предчувствия, страх и ужас, често с усещане за предстояща неизбежна катастрофа. Симптомите могат да включват нарастваща тревога, свързана с пулса, изпотяване, треперене, гадене, чувство за замаяност, световъртеж или слабост и усещане за нереалност, или за отдалечаване от себе си или от окръжаващата среда.
– Фобийни разстройства
Това са фобии, които се проявяват в това, че страдащият избягва или ограничава действията си от страх. Един пример е агорофобията – страхът от открити пространства и публични места – която може да накара болния да не напуска дома си, да избягва магазините и никога да не шофира.
– Специфични фобии
Те са по-малко ограничаващи, тъй като са свързани с отделни страхове, като например от паяци или змии.
– Остро стресово разстройство и посттравматично стресово разстройство
Те се проявяват след събития с характеристики на дистрес или заплаха от катастрофа, включващи действителна или надвиснала смърт или сериозно нараняване. Могат да се появят и когато някой стане свидетел или научи, че човек от семейството му или приятел е преживял катастрофално събитие или състояние на дистрес.
– Обсесивно – компулсивно разстройство /натраплива невроза/
Това е разстройство, при което непреодолимият импулс да направиш нещо, като например да си измиеш ръцете или да преброиш плочките по пътя си, се повтаря почти непрестанно. Страдащите са неспособни да контролират поведението си – дори когато са сигурни, че излизайки от къщи, вече са проверили заключената врата, изключили са печката, те се връщат, за да проверят отново и отново.
Преодоляване на тревожността
Тревожността се преодолява най-добре, когато се изправим лице в лице със страховете си, вместо да ги избягваме, и като идентифицираме преувеличените си притеснения и песимизъм и се справяме с тях. В някои случаи избягването на плашещите ситуации допълнително увеличава тревожността. Всекидневните методи за разтоварване, като медитация, релаксация с музика и дълбоко дишане, могат да намалят физическите симптоми на напрежение. Адекватният сън, редовните физически упражнения, свеждането на кофеина до не повече от 300 милиграма на ден /едно еспресо или капучино съдържа 80 милиграма/. Има и още няколко прости стратегии, които могат да ви помогнат да контролирате нивото на тревожността.
1. Живей ден за ден.
Да действаме по проблема, който вече се е появил, вместо да се вкопчваме в списъка с възможните нещастия, влияе успокояващо върху неспокойния ум. Това помага и да се промени обезпокоителната ситуация. Както казва поговорката: „За мъдрия човек всеки ден е начало на нов живот.“
2. Идентифицирай и анализирай.
Способността да се идентифицират преувеличените притеснения и песимистичният светоглед дава шанс те да се преодолеят и дори да се преобразят. Ако установите какво ви притеснява, това може да ви помогне да разберете и при какви обстоятелства се проявява и вероятно да определите кои събития го задействат.
3. Вероятност
Преодоляването на тревожните мисли с помощта на рационален анализ, като например каква е вероятността плашещото събитие да се случи, може да ви помогне да прекъснете цикъла на притеснението.
4. Обмислете най-лошия сценарий.
Ако можете да сведете обхвата на тревогата си до един определен проблем, опитайте следното упражнение. Опишете на лист хартия, колкото е възможно по-ясно, това, за което се безпокоите. Какво е най-лошото, което може да се случи? Направете нещо за подобряване на ситуацията – може и да не се окаже толкова страшно. Макар, че невинаги е възможно да промените начина си на мислене, можете поне да се опитате да действате по друг начин и в крайна сметка – да стигнете до промяна на мисленето.
5. Релаксация
Упражненията за релаксация, които изпълнявате всеки ден, могат да се използват за отпускане при неочаквана тревога.
6. Накарайте безпокойството да работи за вас, вместо против вас.
Да се притеснявате преди интервю за постъпване на работа, преди публично изказване или изпит е естествено, но безпричинното безпокойство не допринася нищо, само замъглява мислите ви и ви пречи да се насочите към най-доброто, на което сте способни. Канализирането на енергията и напрежението при подготовката на дадено събитие има двоен положителен ефект – прояснява мислите и подобрява начина, по който ще се представите.
Център за Психология и Психотерапия
187total visits,5visits today