Много от нас, си задават въпроса, защо другите хора ме плашат, какво да направя когато, това се случва, на какво се дължи, докога ще е така? Какво става, когато някои хора ни уплашат?
- Понякога ни е страх от неконтрулируемите чувства, които определен човек буди в нас. Ако се страхувате от някой, на когото може да доверите чувствата си, признайте му директно своя страх и причините за него. „Страхувам се, че няма да ме харесаш и че ще се почувстам наранен, когато ме отблъснеш.“ Колкото и да звучи парадоксално, можете да смалите проблема, като го преувеличите: “ Страх ме е, че ако ме отблъснеш, няма да го понеса.“ Ако правите гласно тези признания всеки път, когато почувствате страх, ще извадите наяве хумористичното му измерение и силно субективния му произход. Постепенно страхът „засрамен“ ще отстъпи. Ако ви е страх от някого, на когото не можете да се доверите, внесете промяна, като напуснете ситуацията или се справите със страха със собствени ресурси /приятели, психотерапия и др./ Нужна е смелост да приемеш границите си и да не си вредиш, оставяйки в ситуация, която ти причинява единствено стрес и болка. От тях човек не печели нищо. Когато търпим таково унижение, то подронва самоуважението ни и ни държи в плен на страха.
- Другият човек може да се страхува и ние да прихванем излъчвания от него страх. Той например може да се страхува от близостта и да се стреми да си осигури дистанцираност, като сплашва другите. Ако подозирате, че някой се страхува от вас, но не го признава, разсейте съмненията си, като му поставите въпроса директно. “ Да не би да се притесняваш, че мога да наруша личното ти пространство? Аз нямам намерение да правя това. Нека поговорим доколко искаш близост и доколко аз искам да я дам.“
- Някои съзнателни или несъзнателни събития или постъпки отключват в хората стари страхове от детството или родителите. Това важи особено когато, се почувстваме безпомощни или прекалено уплашени дори да се защитим. Изследвайте страховете си, за да откриете техния източник. Ако са провокирани от ранното ви детство, трябва да изживеете скръбта, свързана с тях, за да излекувате уплашеното си вътрешно дете.
- Някои хора отразяват собствената ни сенчеста страна. Ние конфигурираме другите да са „нещо повече“ от нас, по позитивен и негативен начин. В първия случай чрез възхита, а във втория – чрез страх. На практика се страхуваме от собствените си възхитителни или отблъскващи качества, които не сме интегрирали. Ако страховете ви са сенчести, нужно е да ги преодолеете с помощта на психолог-психотерапевт. След това поемете отговорност за тях и това ще доведе до желания от вас преломен момент.
Център за Психология и Психотерапия
365total visits,2visits today