Стресът е сред най-големите причини за епигенетична промяна, тъй като изкарва тялото ви от равновесие. Той ви сполита под три форми:
- физически стрес – травма
- химичен стрес – токсини
- емоционален стрес – страх, грижи, състояние на обърканост и тн.
Всеки вид стрес може да предизвика над 1400 химични реакции и да произведе над 30 хормона и невротрансмитера. Когато тази химична каскада от хормони на стреса се втурне напред, умът ви започва да влияе на тялото ви посредством автономната нервна система и вие преживявате върховната форма на връзката ум-тяло.
Колкото и иронично да звучи, предназначението на стреса е да ви адаптира към околната среда. Всички организми в природата, включително човешките същества, са програмирани да се справят с кратковременен стрес, защото така ще могат да разполагат с ресурсите си, необходими им за преодоляване на критични ситуации. Когато усетите заплаха от околната среда, реакцията „бий се или бягай“ в симпатикусовата ви нервна система се активира, пулсът ви и кръвното ви налягане се повишават, мускулите ви се свиват и през тялото ви се втурват хормони като адреналин и кортизол, за да ви подготвят или да побегнете, или да се изправите пред битка с врага си.
Ако някой ви засече, докато карате по магистралата, може мигновено да изпитате уплаха, но веднага, щом осъзнаете, че сте наред и се освободите от страха от злополука, тялото ви се връща в нормалното си състояние, освен ако това не е само една от безбройните стресови ситуации, с които сте се сблъскали през този ден. Ако сте като повечето хора, то поредица от нервиращи инциденти ви задържат в състояние на реакция „бий се или бягай“ – и извън стреса, тоест през по-голяма част от времето. Може би да ви засече кола е единствената действително застрашаваща живота ви ситуация, с която сте се сблъскали за целия ден,но във всеки случай трафикът по пътя ви към работата, напрежението, създавано от подготовката за важна презентация, спорът със съпруга/съпругата ви, извлечението по кредитната ви карта, сривът в харддиска на компютъра и новите бели косми в косата ви, предизвикват почти неспиращ прилив на стресови хормони в тялото ви.
От припомнянето на стресови преживявания в миналото ви и предчувстването на появата на стресови ситуации в бъдещето ви, всички тези повтарящи се краткотрайни стресове се сливат в дълготраен стрес. Добре дошли във версията на 21 – ви век на живот в модус „оцеляване“.
При модуса „бий се или бягай“ се мобилизира животоподдържаща енергия, така че тялото да може или да бяга, или да се бие. Но когато не настъпва връщане към спокойното състояние /защото сте продължили да усещате заплаха/, в системата ви се губи жизнена енергия. Ако енергията ви бъде насочена към други задачи, то ще разполагате с по-малко енергия във вътрешната си околна среда, за да могат клетките ви да растат и да се възстановяват, за да могат да се осъществяват дългосрочни градивни проекти на ниво клетка, и за да можете да лекувате себе си. Клетките се затварят, те вече не общуват една с друга и стават „егоистични“. Всяка клетка е сама за себе си, така че колективната общност от клетки, работещи съвместно се разпада. Имунната и ендокринната система /наред с другите системи/ отслабват, тъй като гените в свързаните с тях клетки са изложени на риск, когато информационните сигнали, идващи извън клетките, са дезактивирани. Не е за учудване тогава, че дълготрайният стрес се свързва с чувство на тревога, с депресии, с проблеми с храносмилателната система, с проблеми с паметта, с безсъние, с хипертония, със сърдечни болести, с инфаркти, рак, с язви, с ревматоиден артрит, с настинки, с грипове, с ускоряване на стареенето, с алергии, с телесни болки, с хронична умора, с безплодие, с импотентност, с астми, с хоромонални проблеми, с кожни обриви, с косопад, с мускулни спазми и с диабет. Няма организъм в природата, проектиран така, че да издържи на последиците от дълготрайния стрес.
Макар реакцията „бий се или бягай“ първоначално да е доста добра за адаптиране към околната среда /тъй като поддържа хората живи/, днес е ясно, че колкото по-дълго време тази система на оцеляването постоянно се активира, толкова по-продължително тялото ще отклонява ресурсите си за създаване на оптимално здраве, следователно системата вече става неадаптивна.
Център за Психология и Психотерапия