Повечето от нас сънуват приблизително един-два часа всяка нощ, преживявайки различни съновидения. При събуждане повечето сънища са напълно забравени, поради, което някои хора казват, че не сънуват. Изследователите разкриват, че ако хората са събудени веднага след REM фаза на съня, много от тях могат да си припомнят своите сънища абсолютно точно. Човек, събуден по време на REM фазата на съня, също е способен да си спомни сънищата, често пъти с големи подробности. Това доказва, че по време на съня хората са съзнателни, макар невинаги да могат да си припомнят сънуваното. Проучванията на мозъчните вълни разкриват наличие на голяма активност.
Типове сънища – Твърди се, че думата „сън“ е производна на думите „удоволствие“ и „музика“. Много хора разказват за различни, твърде разнообразни видове сънища: от кристално ясно до изцяло мъгляви, от кошмари до прекрасни видения. Децата на възраст между три и осем години разказват, че имат кошмари, но изглежда, те се появяват в собствените им сънища доста преди три-четири годишна възраст. Много хора говорят за повтарящи се съновидения, понякога страховити, друг път изпълнени с блянове. Други вярват, че техните сънища са пророчески. Около две трети от хората споделят, че са имали сънища „deja vu“ /нещо вече преживяно/. Има сънища независими от културната принадлежност, общовалидни за всички хора и за всяко време. Такъв пример е сънят с летенето. Напълно естествено е да се предлагат многобройни тълкувания на сънищата.
Според Зигмунд Фройд сънищата възникват вследствие скритите конфликти между подсъзнателните желания и спирането на осъществяването им, което сме възприели от обществото. По такъв начин всички сънища представляват неизпълними блянове, съдържанието на които е замаскирано от символиката. Латентната същина е трансформирана в проявено съдържание /сценарий/, което се нуждае от обясняване с цел разкриване на подсъзнателните желания на индивида. Сънищата представляват символи или метафори за нашите истински усещания, на които държим. Тълкуването на сънищата е предпочитания от Фройд начин да вникне във възникналия конфликт и той окуражава хората да обсъждат без задръжки своите сънища. По негово мнение сънищата засягат миналото и настоящето на дадена личност и покълват от нейните непознати дълбини . В сънищата си всяко съновидение съставлява опит за задоволяване на бляна. Сънищата са „кралския път към несъзнаваното“. Сънуването отприщва много процеси, като сгъстяването, когато цели теми са редуцирани до отделни изображения, например отворена врата или бурна река. Психоаналитиците проявяват особено голям интерес към разместването, когато хора, предмети и дори действия се подменят едни с други. След това идва трансформирането, при което човешките същества са видоизменени в по-малки или по-големи, в по-стари или по-млади, в по-слаби или по-силни. Фройдистките теории предлагат разнообразни насоки за тълкуване на сънуването. Според тях мъжете имат повече тревожни сънища, свързани с кастрирането, отколкото жените. Уместният въпрос на критиците гласи: ако сънят е просто задоволяване на блянове, защо тогава съществуват толкова негативни сънища? Следващият аргумент е, че Фройд изгражда своята теория на основата на няколко съновидения / по-малко от 10 процента/, запомнени и преразказани от негови пациенти. Трето, възниква сериозен проблем за надеждността при интерпретирането на сънищата, тъй като различните психотерапевти предлагат коренно различни тълкувания.
Както отбелязва Юнг, сънищата представляват сходно съдържание за различни исторически периоди и за различни култури, независимо дали са дълбоко репресивни или свободолюбиви. Представителите на еволюционната психология отбелязват, че много от сънищата са свързани със заплаха и опасност и твърдят, че тяхната функция е да представят действителни заплахи от ежедневието така, че да можем да се изправим срещу тях и да преразгледаме различните изходи. Ако това наистина беше така, много хора трябваше да споделят свои реалистични сънища, свързани със заобикалящите ги настоящи или минали препятствия. При това обяснение, обаче, възникват три проблема. Първо, много от сънищата са свързани с положителни емоции и събития. Второ, доста сънища изглежда включват боравенето с информация, получена същия ден или в близкото минало, която не е задължително стресираща или заплашителна. Напълно неясно остава и как сънуването действително приучва или окуражава по-добрата адаптация, съставляваща същинската идея при еволюционната психология.
Физически изследвания – Предложено е и обяснение за сънуването, което не съдържа несъзнателен конфликт или блянове. По време на REM фазата на съня настъпва приток на ацетилхолин, секретиран от невроните, който подтиква мозъка към активна дейност, стимулирайки бързото движение на очите, активирането на мозъчната кора и мускулната парализа, и ни предразполага да виждаме образи. Очните движения, които човек прави по време на спането, отговарят на съдържанието на съновидението. Движенията на очната ябълка изразяват какво даден човек очаква от събитията, случващи се насън, ако те възникват наяве. Извиканите картини често съдържат спомени от наскоро случили се епизоди или въпросните вериги са по-възбудени, ако даденото събитие предстои. Пациенти, изправени пред тежка хирургическа намеса, проектират своите страхове в сънищата от последните два-три дни преди операцията. Чувството им за страх рядко намира пряк израз, например под формата на скалпели или операционни маси. Позоваването е индиректно, представено в сбита, символична форма. Сънищата често изразяват онова, което е най-важно за живота на даден индивид, а не наблягат върху идеята за задоволяване на дълбоко скрити блянове.
Център за Психология и Психотерапия