Названието phobia идва от гръцката дума „фобос“, която означава страх. Фобийното състояние се изразява в изживяване на необоснован, неадекватен или несъразмерно голям страх пред различните обекти: лица, животни, явления или ситуации, които за останалите индивиди не възбуждат чувство на страх, а и сам страдащият от фобия не е чувствал такъв страх, преди да се разболее.
Фобийният страх възниква най-често на принципа на условния рефлекс след преживяна психотравма, съпроводена със страхова емоция, или по-рядко възниква без някаква видима връзка между предишните психотравмени преживявания и обекта на фобията. Когато не е в конфронтация с фобийният обек, страдащият е спокоен и самокритичен, оценява правилно обстановката, в която се намира, и постъпва адекватно, но винаги проявява стремеж да избягва фобийния обект или ситуация. При неочаквана или неизбежна среща с него възниква силно неовладяемо чувство на страх, съпроводено със силни вегетативни и двигателни прояви. Страхът също се изживява реално, макар и с по-малка интензивност, когато страдащият от фобия само си представя обекта, свързан със страха.
Представата или мисълта за фобийният обект или ситуация, като неприятна и криеща в себе си потенциална опасност от среща с обекта, остава доминираща в съзнанието и започва често да се проявява неволно, нежелано и неочаквано и придобива натраплив характер. Страхът се засилва с приближаването на страховия обект и намалява с отдалечаването и избягването му.
По-малко изразените фобии се понасят обикновено почти незабелязано от другите и почти не нарушават психическия комфорт на страдащия, особено ако той има възможност да избягва страховитите обекти и ситуации.
Характерно за фобиите е, че винаги може да се открие както поводът за появата на страха, така и обекта на страха. Почти винаги фобията възниква на принципа на условния рефлекс, тоест в съзнанието на болния се свързват в една асоциация, в една неделима връзка чувството на страх с някакво събитие, което е извън индивида или в самия него.
Клиничната картина на фобиите в противовес на натрапливата невроза е много по-ясна и разбираема, особено в случаи, при които е налице единствена фобия – монофобия. В повечето случаи фобиите са множествени, но обикновено една от тях е доминираща и водеща. Възможно е след време тази фобия да бъде заменена от друга, но и в този случай има водеща фобия.
Фобиите са доста често явление в нашето съвремие, но страдащите търсят помощ, едва когато фобията започне осезаемо да им пречи и да разстройва тяхната ежедневна дейност и трудова активност. Като избягват съзнателно обекта на страха, макар и винаги да са нащрек, страдащите свикват със своята фобия и я компенсират в ежедневието си по някакъв начин. Но някое допълнително психотравмено преживяване например или телесно заболяване, могат да обострят фобията и тогава тя става повод да се потърси психолог или психотерапевт.
Център за Психология и Психотерапия