Тиковете са внезапни, често повтарящи се безцелни, прости движения, които обхващат отделен мускул или мускулна група, и въпреки, че детето схваща тяхното безсмислие, то не е в състояние да им се противопоставя.
При опит да ги потисне волево, успява само за кратко време, след което отново се чувства принудено да ги извърши. Началото най-често е между 6 и 8 години, но може да се наблюдават както по-рано, така и по-късно. Сред децата в ранна училищна възраст простите тикове са много чести – до 5% от детската популация. Произхода на тиковете не е съвсем ясно изяснен, изглежда има предразположение /известна семейност, особено изразена при хроничните тикове/. Отдава се значение и на някои външни въздействия – травми, медикаменти и др. За леките, преходни детски тикове играят роля характерови особености, потискана активност, стеснителност, тревожност и др. При част от децата има данни и за минимална мозъчна дисфункция.
Най-често тиковете обхващат мускулатурата на лицето и шията – често мигане, повдигане на веждите, придърпване на устния ъгъл, отваряне на устата, гримасничене, опъване на шията и прочие.
При хронични тикове движенията са по-сложни и обхващат и крайниците – подскачане, удряне с ръка по тялото, повдигане на раменете и др.
Може да има и вокални тикове – издаване на звук, покашляне, подсмърчане.
Освен с голямо разнообразие тиковете се проявяват с различно разпространение, продължителност и тежест. Усилват се в стресови ситуации, а по време на сън изчезват.
Обикновено в класификациите се разграничават три разновидности в зависимост от степента на изразеност и протичането:
– Обикновени, преходни тикове
Те обхващат ограничени мускулни групи, започват към ранната училищна възраст и 80% от случаите спонтанно изчезват около 12-13 години. Те са повече козметичен дефект, отколкото болест, но правят впечатление на околните, децата търпят подигравки и това ги води до потиснатост и социално отдръпване. Разтревожените родители, както и учителите трябва да бъдат съветвани да не се отнасят към проявата с особена тревожност, с непрестанно напомняне на децата да се въздържат, и със забрани, тъй като по този начин нараства тревожността и тиковете се засилват.
– Генерализирани, хронични тикове
Преходът към тях не е много отчетлив. Обхващат се повече мускулни групи, включително крайниците и тялото. Ако има вокални тикове, те са по-комплексни – думи, повторения и др.
– Най-тежката форма е синдромът на Jilles de la Tourette
При него често се открива фамилност. Тиковете са генерализирани и винаги съпътствани от вокализации от най-различен вид – покашляне, ръмжене, звуци, провикване, както и извикване на обидна или цинична дума. Тиковете тук често менят своята локализация и интензивност. Обикновено траят до края на юношеството, но могат да продължат с отслабена интензивност и в зрелостта. Нарушават силно социалното вграждане, тъй като пречат на учебния процес.
Лечение
При преходните тикове не е наложително да се провежда медикаментозно лечение, към което някои от лекарите са склонни, а уплашените родители понякога много настоятелни. Те непрекъснато търсят този медикамент, който веднага ще потисне симптома.
По-съществена роля би изиграло провеждането на психологични косултации и психотерапия, както и съветването за правилно поведение, а именно привидно неглижиране на симптома, за да не се фиксира вниманието на детето върху него и да не му се създаде чувство на малоценност. Много е важно да отбележим и момента на социалното вграждане. При леките тикове то зависи предимно от отношението и умението на родители, близки и учители да изградят около детето една добре приемаща го приятелска среда.
Център за Психология и Психотерапия