Много хора не харесват някаква черта от външността си. И почти всеки ежедневно прекарва известно време в старание да си придаде по-хубав външен вид. При една малка част от хората обаче, загрижеността за външния вид е основен проблем в живота. Те са убедени, че определена част от тялото им е грозна или дефектна по някакъв начин, въпреки, че в действителност проблема е минимален или изобщо не съществува.
Тежката форма на тази тревога се нарича: Телесно Дисморфично разстройство. Най-разпространените оплаквания са свързани с носа, косата, кожата, очите, брадичката, устните или цялостното телосложение. Много хора, страдащи от това разстройство, се притесняват от повече от една черта на външността си.
Телесното Дисморфично разстройство, може да доведе до сериозни промени в поведението. Например страдащите от този проблем често:
- Избягват социални събития или ако излизат сред хора, са изключително плахи.
- Замаскират „дефекта “ си – например с дебел грим или определена прическа.
- Постоянно се сравняват с другите.
- Дълги часове се гледат в огледалото или пък изобщо не искат да се поглеждат.
- Постоянно опипват кожата или косата си, за да я „загладят“.
- Изпълняват сложни и продължителни ритуали за „разкрасяване“.
- Постоянно търсят уверения за външния си вид от близки, приятели или лекари.
- Харчат много пари за дрехи и козметика.
- Правят си често пластични операции или пластични интервенции.
- Като всички проблеми, проблемите с външния вид могат да бъдат от сравнително леки до много сериозни. Диагнозата се поставя, само ако тревогите сериозно измъчват страдащия или оказват влияние в ежедневието му. Чувствата на срам, вина и депресия понякога са толкова силни, че самоубийството изглежда единствено спасение.
- Няма нищо необичайно човек да проявява интерес към външния си вид. Ние всички, или поне повечето от нас го правим. Едно изследване с двайсет хиляди души, показва, че 82% от мъжете и 93 % от жените се стараят да подобрят начина, по който изглежда. Както и няма нищо необичайно, да не харесваш външността си. При друго изследване е установено, че 43 % от мъжете и 56% от жените, не са доволни от външния си вид, а когато стане дума за конкретна част от тялото им, процентите са още по-високи.
- Колко често това недоволство от тялото прераства в дизморфично разстройство, е трудно да се каже, защото голяма част от хората страдащи от него, се притесняват или срамуват прекалено много, за да обсъждат проблема си или да потърсят помощ. Двата пола, са еднакво засегнати от разстройството. То може да се прояви на всеки етап в живота, но обикновено започва в юношеските години или до около 25 годишна възраст.
- Терминът телесно дисморфично разстройство е официално въведен едва през 1987 година, но проблемът е признат от европейските психиатри още през 19 век. След като преглежда известен брой пациенти с тревожност, свързана с външността, италианският психиатър Енрико Морсели, въвежда термина „дисморфобия“ – буквално „страх от грозотата“ . Разстройството се определя още и като „живот, съсредоточен около огледалото“.
Център за Психология и Психотерапия