Нека разгледаме различни физически дарби, за да видим как действат психологически нещата. Естественото състояние на човешкото тяло е здравето, силата и гъвкавостта.
Но какво става, ако определени телесни способности не се изпозват?
Ако през повечето време сме обездвижени, резултатите са мускулни атрофия, схванатост и слабост наред с девитализация на вътрешните системи. Това, на свой ред, може да повлияе на ума и да доведе до летаргия и депресия. Естественото ни състояния на здраве може да изчезне. Често губим времето си по същия начин. Всеки разполага с двадесет и четири часа в денонощие, но ако те не бъдат оползотворени за конструктивни цели, ще бъдат безвъзвратно загубени. По същия начин, неизползваните дарби могат да „ръждясат“.
През 1956 година в САЩ Харланд Сандърс бил безработен шестдесет и шест годишен мъж. Основният актив на полковник Сандърс бил методът му за приготвяне на пържено пиле. Натоварвайки автомобила си с двадесет и пет килограмова тенекия със сос и любимата тенджера под налягане, той тръгнал на път. При срещите със собствениците на ресторанти той молел: „Нека сготвя пиле за вас и за персонала ви. Ако го харесвате, ще ви продам соса си, ще ви науча как да го готвите, а вие ще ми плащате по четири цента за всяко продадено пиле.“ Идеята му имала такъв успех, че при промоционалните си пътувания, възлизащи на 250 000 мили годишно, той износвал по осем костюма! Полковник Сандърс разработил идея, които добре му се отплатила.
Вътрешните дарби също трябва да се използват, иначе ще ги загубим.
Самоувереността е подходящ пример. Помислете си каква самоувереност изпитвате, когато ви хрумне идея с истински потенциал за успех, ползотворност и удовлетворение.
Развийте идеята и я следвайте!
Ще намерите удовлетворение.
Ще намерите удовлетворение, макар че може да не е точно такова, каквото сте си го представяли в началото.
Позволите ли на страха, колебанията и съмнението да ви възпрат – всичко ще бъде изгубено, заедно с изчезването на скритите в идеята възможности и изпаряването на самоувереността ви.
Дарбата на човека да обича, е най-фундаменталната илюстрация на този закон, тъй като любовта е основата на всички останали форми на доброто.
Любовта към живота, към себе си и към другите поражда самоувереност, сила, радост, пълноценни връзки, щедрост,служба, добронамереност, чувство за хумор и здраве. Тези качества могат да бъдат използвани, споделени и изразени в безбройните си форми.
Но когато любовта бъде сдържана, задушавана, потискана и кътана, тя като че ли изчезва от поглед. Ако не намери излаз или изражение, тя бива лишена от поддържащо я съществуване и, следователно, може да бъде загубена.
Център за Психология и Психотерапия
352total visits,1visits today