„Няма какво да се изпречи на пътя на човека, който се е научил да не се вкопчва в нищо и да позволи на живота да следва своя ход.“ Екхарт
Себеотстояването е личната способност да:
– си наясно с чувствата, изборите и целите си.
– да искаш от другите желаното от теб.
– поемаш отговорност за чувствата и поведението си.
Всеки от тези принципи демонстрира как може да се осъществи преход от старите навици към ново, по-различно поведение. Чрез тях забелязваме атавистичното, неефективно поведение и се отказваме от него, за да можем да поемем истинската отговорност характерна за възрастния човек.
От ранна детска възраст може да сте научили, че нямате право да:
– демонстрирате истинските си чувства.
– давате и приемате открито.
– поискате това, което желаете.
– изразявате мнението си.
– се грижите за собствените си интереси.
– кажете „не“ на това, което не искате.
– действате така, сякаш заслужавате изобилие.
Тези неща ви пречат и не ви дават да сте силни. В зависимост от това доколко сте ги интернализирали, вие блокирате способностите си и ограничавате капацитета си като възрастен. Пътят към възстановяването на вашата пълноценност започва именно от това състояние на накърнен потенциал.
1. В началото може да смятате, че не сте ценен, че сте студен, незначителен, неспокоен, егоист или че искате твърде много, когато отстоявате себе си. Тези убеждения ви обезсилват и идват от вътрешния ви критик /чиито произход обикновено е в ранното детство/. Без да се опитвате да ги оборвате или заглушавате гласа му, просто го дублирайте, като действате така, сякаш нуждите и желанията ви заслужават внимание. Поведението променя нагласите. Постепенно вътрешният критик ще бъде игнориран и ще замълчи, а самоуважението ви ще нарасне.
2. Себеотстояването се изразява чрез действие. Действайте така, сякаш вече сте напълно възстановени. Не чакайте да се почувствате по-добре в собствените си очи или да повярвате, че притежавате необходимото. Дръжте се така, сякаш сте се променили и убежденията ви ще последват. Действайте, въпреки, че се страхувате, вместо да чакате страхът да изчезне.
3. Да се държиш „така, сякаш“ е вид игра. Успешната игра съчетава противоречията и противоположностите. Когато действаме така, сякаш вече сме по-напред, отколкото си представяме, ние започваме да играем творчески със старото възприятие за себе си – плод на навика, и приветстваме новото Аз, което иска да се прояви. То бива насърчено да изплува на повърхността от имиджа, създаден от поведението ни „така, сякаш“.
4. Изкуството на себеотстояването е да поискаш категорично това, което желаеш, а след това да не настояваш, ако отговорът е Не. Тук е тънката граница между твърдото отстояване и упоритото настояване, което другите могат да възприемат като насилие. Пасивните хора не заявяват, че искат това, което желаят. Агресивните хора изискват /открито/ или манипулират /неявно/, за да получат това, което искат. Хората, които отстояват себе си, просто искат, без нито да потискат себе си, нито да упражняват натиск върху другите.
5. Вашето себеотстояване може да бъде изтълкувано от другите като агресия. Ако товасе случи, настройте изказа си така , че да не изглежда заплашителен, уверете хората, които обичате, че просто молите за нещо, а не го изисквате. Винаги признавайте правото на другите да ви казват Не. Себеотстояването е власт над себе си да направите нещо, а не власт над другите, за да направят те нещо.
6. Себеотстояването не наранява чувствата на другите. Може да наранявате чувствата на другите когато:
– им се подигравате и тормозите, тоест вместо да отстоявате себе си, сте агресивни към тях.
– те не са склонни да общуват с личност, която отстоява себе си.
– вашето отстояване е провокирало у тях страх или тъга поради собственото им минало.
7. Подложете чувствата, съмненията или подозренията си на проверка, като ги споделите с хората, които имат отношение към тях. При възможност сверявайте решенията си с неутрален приятел, преди да преминете към действие. Правете това не защото признавате, че като всеки човек, и вие може да пропуснете нещо, което е важно и е видимо само за обективния наблюдател.
8. От решаващо значение е да се концентрираме върху себеотстояването, без да се разсейваме с опити да се аргументираме и оправдаем. Себеотстояването не е стратегия, чрез която постигаме своето или побеждаваме другите. То е сбор от ненасилствени, неконкурентни принципи на поведение, които демонстрират личните ни ценности и характер. Резултатът е от второстепенна важност, най-важна е автентичната изява на личното ни аз.
9. Може да откликнете на негативното влияние на поведението на другите към вас и същевременно да признаете добрите им намерения. Това не означава, че намеренията оправдават поведението им. „Разбирам, че искаш да ми помогнеш, но чувствам, че ми оказваш натиск и искам да следвам собственото си темпо.“
10. Никой не създава собствените ви чувства. Никой не може да бъде обвинен за собствената ви ситуация. Вие сте създал състоянието, в което сте. Каквото и да сте правили, то е било плод на собственото ви решение, независимо целенасочено или не. В противен случай можете да се възприемете единствено като жертва на хората или обстоятелствата – тогава промяната става невъзможна. Винаги когато поемете отговорност, пред вас се разкрива каква е следващата ви стъпка.
11. Тъй като да отстояваш себе си означава да се грижиш за себе си, невинаги е уместно това да се прави гласно. Ако някой е извън контрол, склонен към насилие или под влиянието на алкохол и наркотици, човекът, който отстоява себе си, не прави опити да го призовава към разум или да изяснява позицията си. Най-добрият начин да отстоява себе си в случая би бил просто да си тръгне.