Какво наистина причинява стреса?
Всичко, което ви прави напрегнати, ядосани, объркани или нещастни. Това може да са мислите ви за предстоящия изпит или интервю след седмица, или пък гостуването на неприятен родственик, проблеми в семейството или нарушените ви взаимоотношения с партньора, различните варианти, между които трябва да направите избор при смяна на жилището или пък при женитба, изглеждащите безкрайни неприятности на работното място или пък неизбежните проблеми, свързани със заболяване на член от семейството. Факторите, които стресират някои хора, са причина за радостно възбуждане при други. Автомобилните състезатели или алпинистите се радват на физическите предизвикателства. Така че стресът за едни може да е удоволствие за други. В действителност, стресът в определени рамки е полезен за нас. Когато трябва да се справим с някакво предизвикателство или пък сме принудени да изпълняваме някаква работа, която не ни харесва, често пъти установяваме, че можем да се справим с поставените задачи. След като сме свършили работата вече се чувстваме много по-добре. Сблъскването с предизвикателства и тяхното преодоляване не ни позволява да скучаем. В действителност, много хора съзнателно си създават малки стресове в живота, които им помагат да прекарат по-лесно периодите на скучно еднообразие.
Ако стресът е прекалено силен или чест, той може да повлияе на нашето здраве и благосъстояние, за попречи на работата ни и на социалния ни живот. Повтарящият се, непрекъснат или прекалено силен стрес има отслабващ и деморализиращ ефект, който може да затрудни реакцията ни по отношение на причините, довели до стресовото състояние.
Начина на отговор на стреса зависи от нашия характер, от личните ни качества или заболявания.
Те определят как реагираме на трудностите в отношенията си с другите хора, както в къщи, така и на работното място, а също така как се отнасяме към практическите проблеми, свързани с паричните въпроси, работата или жилището ни. Реакцията ни на напрежението се повлиява и от външната обстановка/например каква лична и обществена подкрепа можем да получим/. Това от своя страна влияе на реакцията към заобикалящите ни хора при трудни ситуации: към семейството ни у дома, към колегите ни, към приятелите ни в свободното време. Това влияе и на начините, по които реагираме на проблемите с обществото и с близките ни/например като оформя по един или друг начин мнението ни за нашето тяло и за самите нас, или пък използването на алкохол и дрога, или пък психическото и сексуалното ни поведение/.
Когато растем и съзряваме, ние започваме да разбираме по-добре какво трябва да очакваме от ежедневния ни живот, както и как да се справяме с нещата, които ни объркват. Научаваме се по-добре да се справяме с проблемите. Научаваме се да приспособяваме поведението си и начините си на реагиране, за да разбираме проблемите и да се справяме с тях.Обикновено този процес е еднозначен и ние не предполагаме, че така се“справяме със стреса“.
Когато се случат важни събития, например женитба, раждане или смърт на близък човек, реакциите ни и начините, по които се справяме със ситуацията, за нас са естествени. За да живеем успешно със стреса, трябва да отделим известно време, анализирайки източниците на стрес в живота ни, както и дали нашият физически и емоционален отговор на тези източници е разумен и полезен, или обратното – дали ни пречи да се справим с трудностите и да ги контролираме.
Въпреки, че научните изследвания сочат, че способността да се справяме със стреса в известна степен е вродена, тя зависи в същото време и от нашата подготовка, възпитание и жизнен опит.
Имаме всички основания да смятаме, че човек може да преодолее стреса в живота си. Съществуват няколко прости и резултатни методи, които могат да се използват за намаляване и преодоляване на стреса. В повечето случаи, тези решения за самопомощ са много успешни.
Въпреки, че почти всеки е подложен на някаква форма на стрес, само отделни хора реагират, като развиват физическо или душевно болезнено състояние, за чието преодоляване е необходима помощта на специалистите.
Център за Психология и Психотерапия