ФОБИИ С ХИПОХОНДРИЧЕН ХАРАКТЕР

Съществува голяма група фобии, чийто обект са различните болести. Тоест, прекалените, устойчиви и необосновани страхове са насочени към реални или към въображаеми заболявания /болести/. Това са фобиите с хипохондричен характер.

Можем да твърдим, че немалко от специфичните фобии са точно такива – имат в някаква степен хипохондричен характер.

За разлика от същинската хипохондрия /хипохондричен синдром/, при фобиите с хипохондричен характер няма свръхценна или  налудна убеденост за наличие на тежка и нелечима болест. Освен това те не са свързани с други сравнително тежки психични страдания като неврози, тежки депресии, параноя, шизофрения, мозъчна артеросклероза и други, а представляват натрапливи мисли, страхове и опасения без налудна продукция на разума и без значителни деформации на мисловната дейност.

Твърде разпространени са фобиите от: полудяване, стенокардия, задушаване, рак, инсулт, заразни болести, венерически болести, повръщане, кожни болести, сърдечни болести, туберкулоза, тумор в главата, всякакви болести.

Всички тези фобии с хипохондричен характер имат общата черта, че не притежават конкретен реален обект на страховете, безпокойството не възниква при среща с определен стимул, а освен това избягването на плашещата ситуация е твърде различно и усложнено в сравнение с останалите специфични фобии. По тези свои характеристики, фобиите с хипохондричен характер по-скоро наподобяват социофобията. Но разликата е в това, че обект при фобиите с хипохондричен характер е дадена болест, а не социумът, както е при социофобията.

Приличат и на фобиите с пристъпен характер, тъй като често страховете и тревожността се изразяват във формата на пристъпи. Но в същото време пристъпите не са тяхната определяща черта. Друга характерна черта на хипохондричните фобии е, че в много случаи те не се наблюдават при пациенти, които в една или друга степен имат някакви здравословни проблеми извън фобията.

Първо, за да е успешна психотерапията, практикуващият психотерапевт трябва да е достатъчно подготвен в областта на медицината, да познава в достатъчно добра степен съответната болест, от която се страхува и опасява неговият пациент.

Второ, психотерапевтът трябва да държи сметка на пристъповидния характер на протичането на тези фобии и съответно да бъде подготвен за реагиране в това направление.

Трето,  тъй като тези фобии всъщност са хипохондрични, психотерапевтът трябва да се отнася с голямо внимание към оплакванията и жалбите на пациента като коригира техните стойности и тяхната насоченост по подходящ начин, имайки предвид характерните за хипохондрията преувеличения и деформации.

По принцип методите, които се използват за психотерапия на фобиите с хипохондричен характер, са близки по-скоро до методите за лечение на социофобията, а в известен смисъл и до методите за противодействие на фобиите с пристъпи на паника.

Най-подходящите методи на случаите на хипохондрични фобии са:

• Убеждаващи методи – Задачата на психотерапевта при използването на тези методи е да промени, доколкото е възможно, убежденията на пациента в областта на неговото мнимо или преувеличено състояние – болест. Убеждаването заедно с разясняването, трябва да са насочени към реалните факти на липса на симптоми на страданието, от което се страхува пациентът. Трябва да се ползват данните за референтните стойности на параметри от медицинските изследвания, като в някои случаи е допустимо да се покажат те в още по-благоприятна светлина, отколкото са те в действителност, ако това е необходимо за случая.
• Сугестивни методи – Тези методи са близки до предходните и често в практиката на психотерапевта се ползват успоредно, съчетано. Сугестивните методи са по-подходящи за много млади и много възрастни пациенти, при които нивото на внушаемост е по-високо. Сугестивните методи имат почти същите задачи, както убеждаващите методи, но, за разлика от тях,  повече разчитат на безкритичното възприемане на внушаваните от психотерапевта неща, относно състоянието на пациента и абсурдността на неговата убеденост, че страда или му предстои да страда от съответната болест.
• Експозиционни методи – Тези методи са доста ефективни при редица фобии. Тяхната същност е в експонирането, показването и запознаването на пациента със самата болест, от която той се страхува, с боледуващи хора, с последиците от нея и тн.
• Методи на клиенто-центрираната терапия. Методите на Карл Роджерс са особено подходящи при хипохондричните фобии. Психотерапевтът преди всичко трябва да даде възможност на пациента свободно и изцяло да изрази своите преживявания по вербален и невербален начин. След това трябва да му помогне да постигне повече релефност на собствения Аз и да се освободи от безликостта, така характерна за хипохондричните страдания.
• Когнитивно поведенчески методи – Те съчетават познавателните фактори с измененията на поведението на пациента. Първо психотерапевтът и пациентът заедно идентифицират проблема, който стои за решаване. Трябва да се покаже на пациента, че неговото състояние е казус, който може да се реши. Тук важни средства са интерпретациите на състоянието, на симптоматиката, на отношението на околните. Извършва се така нареченото „потапяне“ в ситуацията, при което пациентът трябва изцяло да осъзнае действителното си положение „тук и сега“. След това идва изменението на поведението, състоящо се в изграждането на нови норми и правила, на нов тип начин на живот, на съвсем друг стил на отношение към себе си и към другите.

Съществуват и други методики, които се използват в психотерапията на този вид разстройство, но с тях ще ви запознаем в допълнителна статия, тъй като тук се спряхме на основните от тях. Важното е, че гореописаното състояние е абсолютно преодолимо и лечимо с помощта на психотерапията.

Център за  Психология и Психотерапия