СПЕЦИАЛИЗИРАН ЦЕНТЪР ЗА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХОТЕРАПИЯ

Работно време: 9:00ч-21:00ч (всеки ден) в гр.София

Записвания за София: 0884 63 86 96

  • ЕКИП В СОФИЯ
  • ЦЕНИ – СОФИЯ
  • ОФИСИ В СОФИЯ
  • Начало
  • ИНДИВИДУАЛНИ КОНСУЛТАЦИИ И ПСИХОТЕРАПИЯ
  • Семейно-брачни
  • Детско – юношески
  • ДОМАШНИ ПОСЕЩЕНИЯ
  • ПСИХИАТРИЧНИ КОНСУЛТАЦИИ И ЛЕЧЕНИЕ
  • ПСИХОДИАГНОСТИКА
  • ОНЛАЙН КОНСУЛТИРАНЕ
  • Капки на д-р Бах
  • Статии
  • ОБУЧЕНИЯ И ТРЕНИНГИ
  • НЛП
  • ТЕЛК и съдебно-психологически експертизи
  • ХИПНОЗА

ФОРМИРАНЕ НА ПРИВЪРЗАНОСТ ПРИ ДЕЦАТА

16.01.2013 by psiholog.co

Привързаността при децата се появява обикновено през първите шест месеца след раждането. Най-малките бебета обръщат внимание на всички хора. Постепенно те се научават да ги различават и да предпочитат познатите пред непознатите. Накрая между 6 и 7 месеца, бебетата търсят контакт с определени хора – обикновено това са родителите или онези, които се грижат за тях – и са нещастни ако ги няма. Не е чудно, че малките деца формират силна привързаност към своята майка. Разбира се, те изпитват такава и към бащата. Всъщност почти няма разлика в начина, по който децата се привързват към своите родители, въпреки че майките и бащите не общуват еднакво с тях. Майките са по-склонни да разговарят и да ги милват, докато бащите предпочитат да си играят с тях. Децата от своя страна търсят във взаимоотношенията си с всеки родител удовлетворяване на различни потребности. Те предпочитат бащите като партньори в играта, но отиват при майката, когато са разстроени. Бащите са по-вълнуващи и непредсказуеми, докато майките са по-утешаващи и успокояващи. Все още не е ясно доколко различията във взаимоотношенията „родител-дете“ са биологично или културно обусловени, но се знае, че и двамата родители са важни фактори за формиране на привързаността и играят съществена роля в социалното развитие на детето. Бащите обикновено прекарват по-малко време с тях, отколкото майките, но излиза, че за формирането на привързаността по-важен фактор е качеството на общуване, а не продължителността му. Защо се формира привързаността? Един от възможните отговори е, че тя удовлетворява физическите и психичните потребности на детето. Бебетата трябва да бъдат нахранени, чисти, да им се обръща внимание, да ги обичат и тогава те от своя страна развиват положителни чувства към хората, които удовлетворяват потребностите им. Според психоаналитичната теория на Фройд привързаността се основава на присъствието на майката или жената, която се грижи за бебето, и удовлетворява основните му потребности – най-вече глада и жаждата. Близки до това схващане са първите бихевиористки теории за ученето, които разглеждат привързаността като резултат от редуциране на първичните „нагони“ – състоянията на възбуда, предизвикани от физиологичните потребности. Тези възгледи допускат, че положителните емоции, които се появяват след задоловоляване на тези потребности – например чувството на удоволствие след хранене или пиене, се свързват с човека, който ги удовлетворява. Накратко ние се привързваме към ръката, която ни храни. Вместо възгледа за привързаността като резултат от удовлетворяване на физиологичните потребности английският психиатър Джон Боулби възприема етологичният подход. Той изучава ненаученото целенасочено поведение, например инстинктивното, което се предизвиква и насочва от взаимодействието между генетичните фактори и околната среда. Според Боулби човешката привързаност се основава на вродени  поведенчески модели, които направляват социалните взаимоотношения между родителя и детето. Привързаността възниква поради факта, че бебето разполага с вродени емоционални реакции, например усмивка и плач, които предизвикват грижа и защита от страна на родителите. Реакциите на майката също са вродени, тя се безпокои когато, детето плаче, и е доволна, когато се смее. За разлика от психоаналитичната теория етиологичният подход свежда до минимум значението на храненето – то е само една от социалните ситуации, в които детето и родителите си взаимодействат. Формирането на привързаност се основава на взаимно подкрепящи се сигнали – например усмивки, прегръдки и смях, а не на задоволяването на физиологични потребности като глада и жаждата. Тъй като и  емоционалните реакции на родителите са резултат от вродени процеси, Боулби смята, че неговото становище има предимството да обяснява защо родителите също се привързват към децата си. Едновременно с това възниква и въпроса, възможно ли е развитието в ранното детство да има дълготрайно влияние върху нас? Ерик Ериксън разработва стабилна теория за социалното и емоционалното развитие, която донякъде повтаря възгледа на Фройд, че основите за развитието на възрастните хора се поставят още в детството. Според Ериксън в малките деца се формира отношение на доверие или на недоверие към света, което остава за цял живот, и което зависи от чувствителността и отговорността на хората, които се грижат за тях. Други автори твърдят, че малките деца са забележително издържливи. С изключение на случаите на жестоко отношение или крайно пренебрежение, ранният отрицателен опит, може да бъде преодолян чрез проява на по-голяма чувствителност,  отговорност и грижа за детето в по-късна възраст. За да изучи привързаността и влиянието й върху по-късното развитие, психоложката Мери Ейнсуърт, заедно със свои колеги наблюдава взаимодействията между майки и бебета. На всяка трета седмица, започвайки от раждането на бебето и до края на първата година, в продължение на четири часа Ейнсуърт регистрира чувствителността и отзивчивостта на майката, докато удовлетворява потребностите на детето.

През първата година привързаността на детето към нея се изследва в т.нар. „странна ситуация“, която се състои от следната поредица от събития:

– Майката и детето влизат в непозната стая.

– Майката сяда, докато детето свободно опознава обстановката.

– В стаята влиза непознат мъж и сяда на  стол.

– Майката излиза от стаята, а детето и непознатият остават.

– Майката се връща, а непознатият излиза.

– Майката оставя детето само в стаята.

– Непознатият влиза.

– Непознатият излиза и майката се връща.

Ейнсуърт открива три различни модела на привързаност. Повечето от бебетата – около 60-65 %, се описват като стабилно привързани. Те разчитат на майката при изучаване на новата ситуация или когато търсят играчки и предмети в непознатата стая. Те често се стремят към близък контакт с майката. Децата се разстройват, когато тя излиза, и я посрещат радостно, когато се връща. Майките на тези деца се характеризират като чувствителни и отзивчиви към тях. Втората група деца – около 20%, се описват като отбягващи. Те рядко плачат, когато майката напуска стаята, и не й обръщат много внимание, когато се връща. Майките им се характеризират като недостатъчно чувствителни към детските потребности. Вместо да бъдат привързани и нежни, те често показват раздразнение и гняв към децата си. Накрая, третата група деца – около 10-15%, са наречени амбивалентни. Те понякога се разстройват, когато майката ги напуска, но когато се връща, или не й обръщат достатъчно внимание, или искат да бъдат взети на ръце. И тези майки се характеризират като недостатъчно чувствителни към децата си, но не в такава степен, както са „отбягващите“ майки. За да бъдем справедливи към майките, трябва да имаме предвид, че привързаността между майката и бебето не е еднопосочна. Бебетата не са толкова пасивни, те имат собствен принос в изграждането на своя вътрешен свят. Някои бебета по темперамент са по-трудни и не възприемат лесно ласките и вниманието. Привързаността е реципрочно взаимодействие и различията в темперамента на бебетата със сигурност се отразяват върху взаимоотношенията майка-дете. Изследванията показват, че децата,които са стабилно привързани от най-ранна възраст, по-късно стават по-големи оптимисти, по-склонни към сътрудничество и като цяло по-компетентни в социално отношение.

Център за Психология и Психотерапия

Filed Under: ПРОБЛЕМИ В ДЕТСКА И ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ Tagged With: дете, деца, майка, родители

  • Facebook
Към Център за Бахова Терапия и Холистична Медицина »
ОНЛАЙН МАГАЗИН ЗА КОМБИНАЦИИ КАПКИ НА Д-Р БАХ »

Оставете и Вашия коментар

Всеки Ваш коментар ще ни окуражи да продължаваме да работим със същия ентусиазъм и усърдие!

Към коментарите –>

Мисъл на деня

„НЕ ЖИВЕЙ В МИНАЛОТО, НЕ МЕЧТАЙ ЗА БЪДЕЩЕТО, КОНЦЕНТРИРАЙ СЕ ВЪРХУ НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ!“  Буда

 

 

 

 

Нови статии

ИГНОРИРАНЕТО БОЛИ ПОВЕЧЕ ОТ РАЗГОРЕЩЕНИТЕ КОНФЛИКТИ

03.08.2021

ЧОВЕК ИМА ПО-ГОЛЯМА НУЖДА ДА БЪДЕ РАЗБРАН, ОТКОЛКОТО ОБИЧАН

15.07.2021

ВСЯКА БОЛКА ДАВА УРОК И ВСЕКИ УРОК ПРОМЕНЯ ЧОВЕКА

18.05.2021

ЧЕТИРИ ФРАЗИ, КОИТО МАНИПУЛАТИВНИТЕ ХОРА ИЗПОЛЗВАТ, ЗА ДА ПРИКРИЯТ НАМЕРЕНИЯТА СИ

01.05.2021

ШЕСТ МОТИВАЦИОННИ СЪВЕТА ЗА СПРАВЯНЕ С ДЕПРЕСИЯТА

20.04.2021

СУИЦИД И ДЕПРЕСИЯ – ОТРИЧАНЕ, СТИГМА, РЕАЛНОСТ

17.03.2021

КРИЗИТЕ КАТО ШАНС ЗА ОТКРИВАНЕ НА СМИСЪЛА

09.03.2021

РАЗБИРАНЕ НА ОКОЛНИЯ СВЯТ ПРИ ДЕЦА ОТ 0 ДО 7 ГОДИНИ

01.03.2021

10 НЕЗАМЕНИМИ СЪВЕТИ ОТ ПСИХОЛОЗИТЕ

17.02.2021

СТРАХЪТ ОТ БОЛКАТА НИ Е НАУЧИЛ ДА ИЗБЯГВАМЕ ТРУДНОСТИТЕ

12.01.2021

СВРЪХЧУВСТВИТЕЛНИТЕ ДЕЦА – ДОКТОР ИЛЕЙН АРЪН

11.12.2020

КОЯ ЧАСТ ОТ ХАРАКТЕРА ПОМАГА ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ЩАСТЛИВО СЕМЕЙСТВО?

04.12.2020

СПРАВЯНЕ С ТРЕВОГАТА И ДЕПРЕСИЯТА

19.11.2020

КОГАТО БЯГАШ ОТ ТОВА, КОЕТО ТЕ НАРАНЯВА НЯМА ДА СЕ ИЗЛЕКУВАШ

01.11.2020

СЕДЕМ ФИЗИЧЕСКИ БОЛКИ, КОИТО СА НА ЕМОЦИОНАЛНА ОСНОВА

23.10.2020

ПРЕСЛЕДВАНЕТО НА ЩАСТИЕТО – МИСИЯТА НЕВЪЗМОЖНА

25.09.2020

СПРЕТЕ ДА ПРАВИТЕ ТОВА, КОЕТО ЗНАЕТЕ, ЧЕ Е ГРЕШНО

13.08.2020

ЕМПАТИЯ И ХИПЕРЕМПАТИЯ – ТЪНКАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ БАЛАНС И ПАТОЛОГИЯ

26.07.2020

НЕ СЕ ДОВЕРЯВАЙТЕ НА НАТРАПЧИВИ ЧУВСТВА КАТО РЕВНОСТТА

05.07.2020

НЕ МОЖЕМ ДА ПРЕОДОЛЕЕМ ГНЕВА И ОМРАЗАТА ПРОСТО КАТО ГИ ПОТИСНЕМ

16.06.2020

ПЪТЯТ НА СЪРЦЕТО – ПСИХОЛОГИЧНИ ЕСЕТА

КЪМ РУБРИКАТА→

КОГАТО Е ТЪЖНО

17.03.2021

Н – КАТО НОЕМВРИ

01.11.2020

ПЪТИЩА

15.06.2020

ЗА ЕМОЦИИТЕ С ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ

06.05.2020

КРИЗИТЕ КАТО ШАНС ЗА ОТКРИВАНЕ НА СМИСЪЛА

02.05.2020

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ПРОЛЕТ

12.03.2020

КРАЯТ НА ЯНУАРИ

27.01.2020

ЗА НОВАТА ГОДИНА И БАГАЖИТЕ

06.01.2020

ДЕКЕМВРИ

18.12.2019

НЯКОГА, НИКОГА….ЗАВИНАГИ

03.12.2019

Категории статии

  • ДРУГИ (290)
  • ЕМОЦИОНАЛНИ РАЗСТРОЙСТВА (36)
  • ЛИЧНОСТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (48)
  • ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ И УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ (85)
  • Мисъл на деня (63)
  • НОВИ СТАТИИ (99)
  • Пощенска кутия (30)
  • ПРОБЛЕМИ В ДЕТСКА И ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ (40)
  • ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА (26)
  • ПЪТЯТ НА СЪРЦЕТО – ПСИХОЛОГИЧНИ ЕСЕТА (49)
  • СЛАЙДЕР (1)
  • СТРАХОВИ И ПАНИЧЕСКИ СЪСТОЯНИЯ (34)
  • ЦВЕТОТЕРАПИЯ (22)

Полезни статии от архива

Декларация за поверителност

Използвайки този уебсайт съм съгласен доброволно да предоставя личните си данни за обработка и съм запознат с Декларацията за поверителност.

Уебсайтa посетиха

Copyright © 2022 · Център за психология, психотерапия и логопедия · Уебсайтът е разработен от "Криейтив Он Уеб" ЕООД