Всяко разумно действие винаги се стреми към определена цел.
Земеделецът сее, за да събира после реколта. Финансистът инвестира, за да получи девиденти. Съществуват, разбира се, непредвидени фактори, които се изплъзват от контрола ни и често пречат нашите действия да доведат до желания резултат. Така земеделецът губи реколтата си заради лошото време, финансистът остава изненадан от някоя криза.
Излъганите очаквания и произлизащото от тях усещане за провал, обединяват земеделеца и финансиста. Фрустрацията е налице тогава, когато очакванията на индивида не съвпадат с реалните факти. Разочарованието идва не толкова от самия проблем, колкото от обстоятелството, че събитията не се развиват както очакваме и се надяваме.
Незрелият човек очаква случващото се винаги да е такова, каквото най му подхожда. Когато не става така, му е трудно да приеме, че предвижданията му са били неправилни и че замисленото се е оказало неоснователно. Обичайното в такива случаи е да се търси някой виновник – така е по-лесно, отколкото да се приеме собствената грешка.
Със съзряването си човек става по-малко склонен към фантазии, надява се да получи по-малко от живота и в очакванията си се приближава повече към реалността. Незрелият човек несъмнено е по-застрашен от големи провали. Живее от илюзии и събира разочарования. Има субективна представа за света и всичките си желания незабавно превръща в очаквания. Не се съобразява с непредвиденото и с променливите фактори. Толкова е фокусиран върху самия себе си, че всичко приема лично.
За нещастията си обвинява съдбата или някоя личност, която действа срещу него. И никога, никога не спира, за да помисли, че именно той може да е сбъркал. Най-тежкото при незрелите личности, разбира се, е късогледството им в живота: съобразяват се само с моментното. Игнорират урока за противоположното. Не разбират, че живота има дългосрочна стратегия и че наказанието за всяко малко лично поражение не е нищо друго, освен мъдра подготовка, която да ни помогне да спечелим голямата финална битка срещу невежеството. Винаги става онова, което трябва да стане – най-доброто. Въпреки, че понякога нашата субективна преценка ни кара да виждаме лошото там, където е налице само маскирано добро.
Болката, фрустрацията, разочарованието не са наказания. Това са позитивни неща. Уроци – стига да бъдат възприети от адекватна позиция. Начинаещият шахматист радостно мести пешките си, търсейки незабавни резултати, без да мисли за по-нататъшните последствия на движенията си. Възбужда се и преждевременно си въобразява как постига частична преднина. А накрая, когато губи партията, е разочарован. Не напомня ли това поведението в живота на незрелите личности?
Опитният човек, напротив, обективно анализира всички възможности. Обмисля крайния резултат и не се безпокои заради малките неудачи, които вече е предвидил като неизбежни. Незрелият се бунтува срещу съдбата си, когато тя го прави нещастен, и се опитва да промени хода на събитията, за да ги приспособи към желанията си. Резултатът е, че фрустрацията му не познава граници. Действията на мъдрия обаче са различни. Той възприема нещата така, както се случват, и се опитва да се влее в потока им.
Вместо да се опитва да променя съдбата, която е неуловима, се приспособява към събитията. Когато нещо не излиза така, както го е предвидил, веднага се старае да модифицира подхода си. Фрустрацията е масово явление в нашето общество, съставено в мнозинството си от емоционални и незрели индивиди, които бъркат своите мечти и фантазии с реалността. Но тя не съществува за опитния човек, който е отправил погледа си към хоризонта и знае, че всяко препъване в края на краищата го приближава по-бързо до неговата цел.
Център за Психология и Психотерапия