„Страхът е усещането, когато губим нещо, което имаме, или когато смятаме, че няма да получим желаното, и се съпротивляваме на преживяването.“
Истината е, че страховете, които ни позволяват да оцеляваме във всеки един момент, са ни необходими. Твърди се, че има два стимула за вродения страх: силен шум и голяма височина. Всички останали са заучени. Научили сме се, че ако изострим сетивата си, преди да пресечем улицата, увеличаваме вероятността да стигнем до другата страна невредими. Реакциите, които съответстват на конкретните ни потребности, имат очевидна любяща функция. Функционалният страх може да се възприема като защитен механизъм, активиран от заплаха за някакъв аспект на съществуването тук и сега. Някои от реакциите на страха са бягство, битка и парализа. С годините обаче преговарянето е станала призната стратегия за изваждането ни от застрашаваща ситуация и ако времето го позволява, може да се научим и как изцяло да отстраним страха. Но в действителност много всекидневни страхове нямат нищо общо със случващото се тук и сега. Бихме могли да кажем, че тези страхове често са фантазии за бъдещето, почиващи върху спомени за предишни случки, породили физическа или психическа заплаха: може би проявилата се уязвимост, предизвикана от бедността или от прекомерната острота на пренебрежителния поглед. В ума „засядат“ болезнените емоции, а не мислите. Тези спомени могат да бъдат съзнателни или подсъзнателни и освен че ограничават поведението ни, страховете могат също да забавят развитието на засегната част от психиката. Както функционалният, така и невротичният страх предават важно послание. Страхът винаги е белег, че достигаме границата на способностите си и затова се изправяме пред златна възможност да се учим, стига да успеем да осъзнаем какво се случва. Другите споменати страхове – раздразнението и яростта са дори още по-ценни за онзи, който все пак успява при подобни обстоятелства – да запази част от съзнателния си ум отворен. Страхът е достатъчен за краткосрочното оцеляване. Но ако искаме да живеем пълноценно и да реализираме потенциала си, трябва да позволим на любовта да ни води.
Застрашаващите ситуации от всякакъв вид пораждат преживявания, които постепенно се превръщат в стратегии за оцеляване. Те формират нещо като модел от емоции и мисли, които се задействат автоматично. Агрегатът на тези заучени способности често е наричан Его. Егото заема голяма част от индивидуалността и поражда илюзорно чувство за сигурност, като създава усещане за отделеността ни от застрашаващата обстановка. Егото оперира посредством предразсъдъци, негативно мислене и съревнование. Тоест посредством страх. Нашето его поражда идентификация със собственото ни тяло и с обекти извън него – като вещите, и ни кара да се съмняваме в идеята, че човекът е любящо същество, което дава най-доброто от себе си. Разликата между функционалната стратегия за оцеляване и невротичния, неоправдан страх може да бъде неуловима. Стратегия за оцеляване, която функционална в един контекст, може да бъде невротичен страх, ако бъде използвана в друг контекст. Страхът е така вплетен в тъкантан а поведението ни и на нашата култура, че е трудно да бъде забелязан. С него можем да се справим съзнателно и тогава той ще бъде изкоренен и отстранен. Но за да го постигнем, трябва да си даваме сметка кога и как ни контролира. При пристъпите на страх може изобщо да няма възприемана заплаха – възможно е реакцията да се появи „като гръм от ясно небе“, без всякаква видима провокация. По някакъв начин естествената реакция „бий се или бягай“ е излязла изпод контрол. Фактът, че тя се появява извън контекста си и без видима причина говори, че мозъчните механизми, които контролират реакцията, не функционират правилно. Вашата нервна система има два вида действия: волеви и неволеви. Има централна нервна система, която движи мускулите и се подчинява на преките ви команди. Вашата автономна нервна система, от друга страна, регулира автоматичните функции, обикновено извън волеви контрол като биенето на сърцето, потенето и храносмилането. Тази автономна система на свой ред се подразделя на два клона: симпатикова и парасимпатикова нервна система. Симпатиковата нервна система отговаря за мобилизирането на редица реакции в цялото тяло винаги, когато сте емоционални или развълнувани. Парасимпатиковата нервна система има противоположна функция. Тя поддържа нормалното, правилното функциониране на различните вътрешни ограни, когато сте спокойни и в почивка. При пристъп на страх вашата симпатикова нервна система задейства няколко различни телесни реакции бързо и интензивно. Първо, тя кара надбъбречните ви жлези да освободят големи количества адреналин. Вие изпитвате внезапен „шок“, често съпроводен от усещане за страх или ужас.
Център за Психология и Психотерапия
257total visits,3visits today