Значението на думата „халюцинация“ съчетава две състояния – „да сънуваш“ и „да се объркваш“. Най-вероятно произходът й е от латинската дума alucinari, която означава „скитане на ума“. Вместо да използват термина „халюцинации“, повечето хора казват, че въображението им „погажда номера“. Това се случва най-често, когато сме прекалено заети и уморени. Халюцинацията е възприятие на нещо – шум, миризма, образ – което всъщност не съществува. Тя се характеризира с усещане за неща, които физически липсват, докато сме будни и в съзнание. Тя е възприемане без причинител – дразнител. Важното в случая е да можем да направим разлика между халюцинации, илюзии и делюзии. Илюзията е реална реакция спрямо реално усещане, но с приписване на погрешно свойство на причинителя. Подобно е действието на визуалните илюзии в изкуството – като например илюзията за разрязване на човек с трион. Делюзиите са заблуди с реална реакция спрямо реално усещане, на причината за което се придава несъществуващ, невъзможен, странен или преувеличен характер. Халюцинациите се свързват с няколко фактора, като съня /по-специално безсънието/, употребата на определени субстанции и наркотици /халюциногенни вещества/, душевни разстройства /най-вече психози/ и някои специфични неврологични заболявания. Халюцинациите често се появяват при пациенти, страдащи от шизофрения. Психиатрите ги описват в повечето случаи като слухови, изразяващи се в чуване на един или повече гласове. Някои халюцинации са по-леки и по-широко разпространени, като хипногонните халюцинации, които се появяват при заспиване, или противоположните хипнопомпните, характерни за момента на събуждането. Употребата на някои специфични наркотици води до появата на едни от най-странните халюцинации. Съществуват някои интересни и необичайни случаи на псевдохалюцинации. Това е състояние, при което човек изпитва ясна халюцинация, но съзнава, че това не е реалност, защото няма външно основание за случващото се. Появата на халюцинации е възможно да настъпва в определена последователност. Първоначално някакъв определен спомен или звук стартират халюцинацията. После човек проверява дали изживяването му е истина и започва да вярва, че е. Фантазията, изкривяването и нереалността нарастват и биват обърквани с реални усещания.
Слухови халюцинации
„Чуването на гласове“ е вероятно най-разпространеният „знак за лудост“. Асоциира се с психотични разстройства като шизофренията. Хората чуват гласове на конкретни или неидентифицирани лица, които околните не могат да доловят. Подвластните на подобни халюцинации понякога сякаш се напрягат, за да чуят гласовете, а друг път говорят със самите себе си и правят паузи като в същински разговор. Случва се дори да крещят на хора, които физически не съществуват. Чуването на гласове намалява когато, лицето разговаря с реален събеседник. Тази халюцинация най-често се преживява, докато човек е сам. Друга форма на слухова халюцинация е звученето на музика – често позната мелодия, която по някакъв начин се асоциира със силна емоция. Подобна ситуация е възможна и когато се слуша силно музика за продължителен период от време.
Зрителни халюцинации
Установено е, че някои хора виждат животни, предмети или други хора, които в действителност не съществуват. Част от зрителните халюцинации са безшумни, но в други се говори и халюциниращият дори получава команди какво да прави.
Диагноза и управление
За да бъдат диагностицирани халюцинациите, е необходимо да се извърши цялостно и подробно проучване на здравословното състояние на пациента. Само така могат да се определят причините за възникване на халюцинациите. Нужно е да се изследва естеството им: какво представляват, кога са възникнали за първи път, при какви условия се появяват най-често и каква е продължителността им. Проверява се дали пациентът употребява алкохол, наркотици и други упойващи вещества, и дали е имал тежки травматични и емоционални преживявания в миналото си. Изследва се наличието на съпътстващи проблеми, като повишена телесна температура, главоболие, повръщане, както и дали пациентът не е в състояние на объркване или под нечие чуждо влияние. Клиничното управление на халюцинациите изисква да се направи проверка за наличие на медицински или неврологични причини. Други фактори са употребата на упойващи вещества и влиянието на културните процеси в обществото /свързани с религията, модата и музиката/. Психиатричната диагноза се поставя само след много внимателно изследване на естеството на халюцинациите и на симптомите, които ги съпътстват.
Защо възникват халюцинациите?
В психологията съществуват няколко различни обяснения на халюцинациите. Фройдистите ги определят като проекция на несъзнателни потребности и желания. Това означава, че човек преживява като реалност нещо, което чувства, но не може да изрази, защото е на подсъзнателно ниво. Когнитивните психолози, от своя страна, търсят проблема в процеси, повлияни от разбиранията на околните за събития и ситуации, в които изпитващият халюцинации участва. Според тях появата на халюцинациите се дължи на неправилното разбиране на поведението на другите хора. Но най-ангажирани с проблема са представителите на биологичната психология, които се фокусират основно върху причините, водещи до появата на халюцинации. Според тях те се дължат на настъпили дисфункции в мозъчната дейност, породени от някаква травма или химичен дисбаланс. Установени са участъци в мозъка и са идентифицирани фармацевтични процеси, които предизвикват халюцинации.
Център за Психология и Психотерапия