Хипохондрията спада към групата на соматоформните разстройства. Основната симптоматика при тази група се състои в непрекъснати и упорити оплаквания от соматичен /физически/ характер, без да се открие или докаже чрез изследванията някакъв телесен болестен процес.
Болните от хипохондрия търсят непрекъснато и активно медицинска помощ и настояват да се предприемат изследвания, които да разкрият „истинската телесна същност на оплакванията им“. Негативните резултати от изследванията понякога не ги успокояват или ги успокояват временно. Съзнанието им е ангажирано с мисли за болестта, непрекъснато се самонаблюдават и са склонни да надценяват всяка проява на телесен дискомфорт. Убеждението може да се отнася за точно определена, винаги тежка и застрашаваща болест /тумор на мозъка, рак, инфаркт/ или до няколко болести с неизвестен характер. То остава трайно или се мени в зависимост от доловени случайни телесни усещания.
Насочването към психиатър и психолог, пациентите приемат като обида, тъй като се смятат за психично здрави и стабилни. Стремежът на лекуващия лекар да извърши изчерпателни изследвания с цел да разсее страховете на страдащите, само засилва убеждението им, че има наистина нещо тревожно, но то не може да бъде открито, или се крие истинската информация от тях. Понякога може да се породи и съмнение в компетентността на лекаря, в качествата на апаратурата и др.
Причините за хипохондрията са комплексни:
- Характерови особености
- Прекалена загриженост за здравето като семеен и възпитателен стил
- Преживяни актуални или в детството психотравми
- Неправилно провеждана здравна просвета
- Наследствена обремененост и други
- Степента на тежест и трайността на хипохондричните изживявания е различна. При отделните случаи тя варира от епизодично засилващи се опасения до непрекъсната ангажираност с проблема за телесното здраве, която пречи на нормалното социално функциониране и води понякога до инвалидизация.
Диагнозата се поставя само при достатъчна продължителност на оплакванията – повече от 6 месеца.
Епизодични изостряния на естествената загриженост за здравето, особено след тежки преживявания, се срещат много често, но не са достатъчно основание за такава диагноза. Подобни епизодични изживявания има почти всеки студент по медицина, след като започне изучаването на клиничните дисциплини, но те бързо и спонтанно се надживяват.
Към групата на соматоформните разстройства са класифицирани и състояния, известни в миналото под различни наименования – „органни неврози“, „вегетативна дистония“ и пр.
При тях реални вегетативни колебания се изживяват като застрашаващ и прекалено тежък дискомфорт. Обикновено себенаблюдението и оплакванията се фиксират към определен орган или система: сърдечно-съдовата система, с усещания за сърцебиене, екстрасистоли, стягане в гърдите /сърдечна невроза/, храносмилателната система – нервен стомах, диарии, болки в корема, могат да бъдат засегнати още дихателната система – чувство на задух, пикочно – половата система и др.
Лечението на тази група разстройства изисква като за начало консултации с психолог и ако се налага с психиатър. В зависимост от степента и продължителността на състоянието, терапията може да бъде смесена: медикаментозна и психотерапевтична.
Център за Психология и Психотерапия
410total visits,7visits today