Както при възрастните, така и при децата, когато изпитват страх от болест, е напълно възможно да липсват симптоми на въпросното заболяване и именно тогава говорим за хипохондрия.
Хипохондричните страхове се явяват преди всичко при децата между 9 – 14 годишна възраст. В началото това е само за кратко време. На детето и родителите бързо им става ясно, че грижата им за болестта на детето е относително погрешна. Детето обаче забелязва, че не може да се защитава от страха, със силите на разума и самоубеждението. То търси сигнали в собственото си тяло, недоверчиво проверява повърхността на тялото си и притеснява родителите с предположенията си. Хипохондричните страхове и пристъпи, често се предизвикват от действителни заболявания в кръга на роднините или в класа в училище. Накрая родителите са така изнервени, че и те самите усещат някакво неприятно чувство в тялото си. Хипохондричният страх много често е заразителен.
Те се надяват или лекарят да открие нещо или веднъж завинаги да заяви, че нищо не може да открие. Разбира се, нито положителен, нито отрицателен резултат може да премахне хипохондричният страх завинаги. Защото зад осъзнатия страх стоят други неосъзнати страхове – в класическия случай това са страхове от издайнически сигнали на тялото или чувства, които имат нещо общо с пробуждащата се сексуалност.
Детето е алармирано от това и реагира с чувство на вина. При бягството от собственото си порастване, момчето или момичето в пубертета, иска да се завърне в детството и да се приближи по-близо до родителите си. С помощта на хипохондричните страхове, детето действително принуждава родителите отново емоционално да се доближат до него. Зад страха от порастването и сексуалността, стои и страхът от самотата и смъртта.
Някои действителни, а не мними заболявания имат забавено протичане – седмици или месеци, макар, че оплакванията са незначителни. Дори и самото времетраене на болестта, дългото време през което с детето нещо не е наред, причинява проблеми на детето и неговото семейство. Детето например, дълго време може да няма апетит, лесно да се уморява или да му прилошава. Междувременно има периоди, когато не се забелязва някакво заболяване или неразположение на детето, но то отново се оплаква. Семейството вече не е сигурно, доколко детето действително е болно. Доколко трябва да се щади то? Доколко да се занимават с неговите проблеми? Уместно ли е просто да се пренебрегват оплакванията на детето? Лекото протичане на заболяването е трудно доловимо. Детето се опасява, че родителите смятат, че е здраво, че е преуморено и няма да му обърнат сериозно внимание. По тази причина тези деца често се оплакват. Нека околните не забравят, че нещо не е наред.
Като родители или роднини на дете, предразположено или с изразени хипохондрични страхове, най-правилното нещо е да го заведем бързо при детския психолог. Хипохондричните страхове в ранна възраст се овладяват и повлияват много добре чрез психотерапия. Оставяйки хипохондричните страхове да се развиват, е напълно възможно, с течение на възрастта те да прерастнат в хипохондрично разстройство.
Център за Психология и Психотерапия
130total visits,8visits today