За храната научаваме много преди да сме започнали сами да се храним. Всъщност досегът ни с нея започва дори преди раждането ни. До излизането ни на бял свят, ние сме на топло и безопасно място и изцяло зависим за всичките си нужди от околната среда. Това не означава обаче, че сме в пълна безопасност. Хранителните навици и психичното състояние на майката непрестанно оказват влияние върху нероденото дете. Поради тази причина, храната на майката трябва да бъде богата на витамини, минерали и фитохимикали, които са задължителни за растежа на плода. След раждането новороденото прекарва първите си месеци в две основни дейности – сън и храна. Следователно качеството на храната му е от изключителна важност, не само за да бъде поддържано живо и здраво сега, но и защото именно през тези месеци се поставят основите на бъдещите му хранителни навици. Не по-малко важен е и начинът, по който му се поднася храната. Травматичните или незадоволителни хранителни преживявания на бебето, задължително нюансират бъдещия му поглед към света и имат дългосрочни ефекти върху физическото и психическото му здраве. Близката връзка между това да те хранят и това да се грижат за теб се осъзнава още в много ранна възраст. Съюзът между задоволяването на нуждата от ласки и нуждата от храна е толкова силен, че устоява през цялото ни развитие, чак до зрелостта. Гладът ви може да е за сигурност, за приятелство или за самоувереност, но от какъвто и вид да е той, най-лесният и най-бърз начин за задоволяването му вероятно ще бъде храната. Мнозина от нас са се научили да използват храната като средство за облекчаване на болките. Храната действително запълва празнотите в тялото, ала не и онези в ума и душата ни. Разпознаването на разликата между „глад на устата“ и „глад на стомаха“ е изключително важно умение. Храненето от отегчение – също вид емоционална болка, е една от главните причини за поглъщането на големи количества храна и лошия хранителен режим. Работната етика и императивът на постоянния успех, характеризиращ живота в съвременното общество, наистина могат да доведат човек до заключението, че за да бъде оценен от хората и от себе си, винаги трябва „да прави нещо“. А когато мотивацията за работа и обществена ангажираност започне да спада, вследствие на физическо изтощение, емоционален застой или неспособност да намериш смисъл на живота, обикновено се изпълваме с чувство за вина, че не сме достатъчно продуктивни. За да разрешат този свой проблем, мнозина предпочитат да прибегнат до храненето. Например: „Проблемите ми с преяждането започнаха тогава, когато детето ми тръгна на училище.“, „Напоследък преяждам с големи количества нездравословна храна, обаче трябва да знаете, че се намирам под огромен стрес.“
Стъпки за преодоляване на булимията:
1. Станете безмилостно искрени както със себе си, така и с всички останали във вашия живот. Най-общо казано престанете да криете поведението и чувствата си.
2. Научете се да искате това, което действително желаете и да казвате „не“ на онова, което не желаете – както в личните си връзки, така и във всички други аспекти на вашия живот.
3. Дайте си сметка, че проблемите с храненето и теглото всъщност не са проблеми на храненето и теглото. Започнете да посещавате психотерапевт, за да работите върху истинските причини – емоционални проблеми, като например ниско самочувствие, перфекционизма и вечния стремеж към контрол.
4. Откажете се от манията си да бъдете слаба и вместо това решете да сте щастлива.
5. Престанете да търсите външни авторитети, които да ви казват как да живеете живота си /тоест какво да ядете, колко да тежите, как да се държите и какво да чувствате/, и се обърнете навътре в себе си, доверявайки се на отговорите, които съзирате там.
6. Престанете да се самобичувате, когато допуснете грешка. Вместо това насочете енергията си към задачата да опознаете себе си, а не да изпитвате вина за грешките си.
7. Престанете да бъдете жертва, както и да обвинявате обстоятелствата и хората във вашия живот, и поемете отговорността за себе си и за вашия хранителен проблем.
Заболяванията анорексия и булимия са изключително сериозен здравословен проблем в западните култури. Стряскащо нарастващ брой млади хора, особено жени, излагат на риск здравето си, използвайки храната като средство за самоунищожение /например когато, поемат големи количества храна, след това повръщат или вземат разхлабителни/, или като цяло спират да консумират храна. За някои това е криворазбран опит да си възвърнат контрола над живота. При други става въпрос за ужас от напълняване, което днес се смята за най-голямата от всички човешки злини. Ала в почти всички случаи става въпрос за ниско самочувствие. За подобни хора масата се превръща в бойно поле, а храната – била тя в ролята на врага или на единствения доверен съюзник – в единственото значимо нещо на този свят. Известно е, че когато някой реши да обяви подобна емоционална война на себе си, изобщо не взима предвид такива съображения като здравословно и нормално хранене. Съществува още един тип страдащи от хранителен дисбаланс, това са маниакалните личности на тема здравословно хранене. Те прекарват по-голяма част от деня си в тревоги и притеснения как да планират и балансират поредното си меню. Те са педантично вманиачени на тема „токсини“. Подобна прекомерна загриженост може и временно да е полезна, най-вече в периода на възстановяване след сериозно заболяване, но като начин на живот, по-скоро подсказва поредната вманиаченост към храненето.
Център за Психология и Психотерапия