Представям си вярата като огромно поле с детелини.
Тучно- зелена. Вярата не търси доказателства. Може да има четирилистна детелина сред другите, но може и да няма.
Представям си надеждата като тюркоазено небе.Понякога нахлуват облаци, разместват тюркоазеното сияние, но това е част от процеса на живеене.
Представям си любовта като слънцето. Има властта да ражда животи. Да обичаш е да приемаш милионите измерения на другите. Има много лъчи, но греенето е взаимност на лъчите.
И все пак, не мога да мисля за вярата, надеждата и любовта отделно. Те са като съставките на бисквитената торта. Заедно дават вкуса на живота.
Понякога е време за Вяра. В тези времена избуява зеленото. Понякога е време за Надежда. В тези времена се раждат чистите небеса. Във времето на Любовта изгряват вътрешните слънца.
Но мисля, че времената в нас най – често се пресичат. Нека бъдат заедно. Вяра. Надежда. Любов.
Автор: Диляна Велева – психолог, психотерапевт
Център за Психология и Психотерапия