Още от древността хората са правили опити да разработят типология и да обяснят различните характерни особености и начини на поведение на човека. Гръцкият лекар Хипократ/460-370 г.пр.н.е/, разделя използваните и днес понятия за четирите основни типа характери, т.нар. темпераменти – флегматик, холерик, меланхолик и сангвиник. Според Хипократ, всичко включително и човекът, е съставен от четирите основни елемента въздух, вода, земя и огън.
Сангвиникът
Хората със сангвиничен темперамент имат ведра натура, в повечето случаи са весели, с подвижен ум и проявяват голям интерес към нови идеи. Искреността и оптимизмът придават на този тип характер ентусиазъм и възторженост, макар при определени обстоятелства да създават впечатление за безгрижие. Като цяло откритият характер и любознателността превръщат сангвиника в симпатичен, компетентен и начетен събеседник. Заради това му качество той често получава покани, а компанията му е високо ценена, защото винаги съдава около себе си ведро настроение. Слабото място на този темперамент е неговото непостоянство. Чувствата и мислите на сангвиника доста често и лесно се менят. На работното място в никакъв случай не е педант, по-скоро създава впечатление на човек, който лесно се поддава на влияние и се разсейва, затова понякога го смятат за повърхностен или лекомислен. Но той успешно компенсира липсата на точност и благонадеждност чрез вродения си талант да импровизира.
Холерикът
Най-типично за нрава на холерика е склонността му за секунди да избухва в ярост, гняв или агресия. Външно това проличава от огненочервеният цвят на лицето му и гневните отвесни бръчки на челото. Иначе холерикът е усърден и пълен с енергия. Ако наблюдавате такъв човек, ще откриете с какво въодушевление и ентусиазъм се залавя за работа. Той обаче често се самозабравя и действа без ни най-малко да се съобразява с околните. За холерика постигането на конкретната цел е от първостепенно значение, независимо от честата размяна на груби реплики или изблици на гняв. Той обаче никога не реагира от пресметливост, а просто защото конкретното нещо за него има абсолютен приоритет. На работното място холерикът се проявява като човек, който успява да се наложи въпреки неблагоприятните обстоятелства и работи здраво.
Флегматикът
За разлика от холерика флегматикът рядко проявява агресия или възбуда и обикновено запазва спокойствие. За флегматика самообладанието и непоколебимостта са това, което са ентусиазмът и лекотата за сангвиника. Заради привидната си неподвижност и тромавост флегматикът понякога изглежда вял, а общуването с него е доста трудно. Флегматиците са хора, които са доволни от себе си и за които всяко ново нещо изглежда като заплаха. Що се отнася до чувствата му към околните, той е „верен другар“, на когото човек може спокойно да излее душата си, ако има проблеми или се чувства несигурен. От флегматика не бива да се очакват изблици на възторг. Той е консервативен и се задоволява с обичайното. На работното място рядко ще поеме инициативата или ще демонстрира гъвкавост и мобилност. Освен това той не е човекът, който с изгарящо желание усвоява нови неща или предлага творческите решения в екипа. Пословичните му спокойствие и пасивност го правят по-скоро неразрушима опора в бурни времена, поради уравновесения му нрав, благонадеждност и изключителна издържливост.
Меланхоликът
Меланхоликът бива описван като чувствителен и тъжен човек. Той често се чувства унил и е отявлен песимист. Изглежда лабилен, поради мрачните си настроения. Сериозният му нрав не прави живота му лесен. Той вижда опасност навсякъде и бързо се предава пред нея. За сметка на това меланхоликът предпочита да се посвети на необяснимите неща и да се занимава по-скоро с нереалното отколкото с действителността. За тази цел му е нужна тишина и затова избягва бъбриви и шумни компании. Този вид общуване твърде много противоречи на стеснителната натура на меланхолика и му причинява по-скоро стрес, отколкото приятно развлечение. Склонността му към размисъл се изразява често в това, че вечно подлага на анализ и оценка себе си и нещата, които прави. Меланхоликът особено цени творческата дейност и изкуството. Тук той може напълно да разгърне своята фантазия и съзерцателната си същност. В общуването с околните меланхоликът е способен на голямо съчувствие, достигащо до съпреживяване. Тази сантименталност отличава меланхолика като верен, всеотдаен човек, който разчита преди всичко на доверието на ближните. В работата си е търпелив и много внимателен.
Център за Психология и Психотерапия
3023total visits,4visits today