Чували ли сте някога твърдението: „Човек се учи от грешките си?“
Вярно е. Понякога хората отказват да опитат нещо ново от страх, че ще се провалят и, следователно, ще бъдат смятани за неудачници.
Но да се провалиш и да бъдеш неудачник не е едно и също. Едва ли има много неща, които човек може да научи, без да се пробва поне веднъж. Нима сте се научили да карате кънки, без няколко пъти да паднете? Нима сте се научили да управлявате велосипед, без да губите равновесие? Вероятно не. Но навярно толкова ви се е искало да усвоите тези умения, че бързо сте се отърсвали от неуспеха си и сте продължавали да се опитвате. И скоро сте придобили желаната вещина. Въпреки, че в процеса на ученето сте се проваляли много пъти, вие не сте били неудачници.“Провалът“ е бил само врата към следващите опити!
Помните ли как понякога в разочарованието си от несполучливите опити, сте обвинявали за временния си неуспех именно човека, който се е стараел да ви помогне?
Ако сте се учили да управлявате велосипед, вероятно някой е тичал редом с вас и ви е държал. Скоро сте поискали той да ви пусне, за да карате самостоятелно. И ако след това сте паднали, може би сте го обвинили, че ви е пуснал твърде рано или твърде късно.
В живота понякога ни се струва, че някой или нещо са отговорни за провала ни. Не е случайно да смятаме, че определен човек или обстоятелство е попречило да постигнем целите си.
А не би ли било по-добре да анализираме собствената си подготовка и да признаем, че сме можели да се справим по-добре?
Запитайте се дали сте направили най-доброто по силите си и не се бойте да признаете грешките и пропуските. После вземете твърдото решение да не повтаряте грешката, простете си за нея и продължете напред.
Няма кого да виним, дори и себе си. Човекът, който затъва в самообвинения или обвинява другите или обстоятелствата, често забавя собственото си възстановяване и рискува да се превърне в неудачник, вместо да приеме временния неуспех. Вместо да изпитвате самосъжаление или да се ядосвате на другите, задайте си въпроса: „А сега накъде?“ Какво още мога да направя, за да реализирам целите си?“
Ако прахосваме време и енергия да обвиняваме другите, може да пропуснем урока, който трябва да научим за себе си, за да израснем и да постигнем по-добри резултати. Възможно е да се проваляме много пъти. Хората, които се провалят, не са неудачници, освен ако не позволят на обвиненията си и самосъжалението да им попречат да постигнат целите си.
Уинстън Чърчил става министър-председател на Англия на 62-годишна възраст след множество поражения и неуспехи. Много от най-значимите му приноси са от време.
През 1962 година „Дека Рикординг Къмпани“ отказва предложението да работи с Бийтълс. Аргументът им? „Не ни харесва как звучат. Групите с китари излизат от мода.“ Разбира се, Бийтълс превръщат този временен провал в изключителен успех.
Запомнете това важно твърдение: независимо какво се случва, има нови възможности. Има път към вашия вътрешен покой и стабилността. Има начин да се издигнеш над привидните провали и да постигнеш успех. Има начин да реализираш благородните копнежи на сърцето си. Има начин!
Център за Психология и Психотерапия