Случвало ли ви се е да вложите ентусиазъм и искреност – да не говорим за упорития труд – в някаква дейност или връзка само за да видите как плодовете на усилията ви, сякаш се изплъзват между пръстите ви? Може би тъкмо когато ви се е струвало, че успехът и удовлетворението ще се появят, нещо се е случило! Нещо внезапно се е променило…..и доброто сякаш е било блокирано.
Сигурно има моменти, когато всеки от нас изпитва нужда от повече сила и смелост, за да изпълни задачата си. Чувстваме се неподготвени да посрещнем някое ново предизвикателство, появило се в живота ни, или сме уморени от борбата със старите предизвикателства.
Олимпийският плувец напряга всеки мускул, за да премине финалната линия със сантиметър пред конкурентите си. Компютърният специалист стои до късно през нощта, търсейки окончателното решение на сложен проблем. Художникът усърдно внася промени в детайлите на нарисуваното цвете. Колкото и различни да изглеждат целите им, като че ли нещо вътре зове индивида да се стреми към представата за съвършенство, докато целта не бъде постигната.
Джон Хокънбъри, новинар в една американска телекомуникационна компания, бил парализиран от кръста надолу от деветгодишен, но отразявал новинарски истории по целия свят в инвалидна количка. Ърнест Хемингуей пренаписва края на книгата си „Сбогом на оръжията“ не по-малко от тридесет и девет пъти, преди най-сетне да остане доволен от него!
Когато се почувстваме обезсърчени, вероятно е време да си поемем дълбоко въздух и да се вгледаме накъде насочваме вярата си. Ако сме решени да не се отклоняваме от целта, да си представяме как я постигаме и вършим необходимото в тази насока, в крайна сметка ще можем да предявим правата си над благодатта.
Преди много години един джентълмен предприел пътуване с пощенски дилижанс. В маршрута една тясна ивица от пътя наподобявала тунел и била доста тъмна заради гъстите клони, надвиснали над нея. Когато я приближили, кочияшът пляснал няколко пъти с камшика над главите на конете. Джентълменът, който се возел до него, попитал: „Защо го направи? Конете поддържаха добро равномерно темпо.“
Кочияшът отвърнал: „Е, конете обикновено се подплашват, когато стигнем тази част от пътя, така че аз ги карам да мислят за нещо друго и те забравят тъмнината от надвисналите клони!“
Вероятно в тази обикновена история има доста логика. Ако вниманието не бъде привлечено от нещо друго, често забравяме какво ни тревожи. Понякога се затваряме в старите мисловни шаблони и непрестанно пресъздаване все същите предизвикателства за себе си. Не е изключено дори да работим над коригирането и да не постигаме резултат. Възможно ли е начинът ни на действие да енергезира ситуацията, вместо да я подобрява? Може би гледаме положението прекалено отблизо и не сме в състояние да видим печелившите възможности непосредствено отвъд нашето полезрение. Навярно е необходима промяна на фокуса, нова посока, която напълно да отвлече мислите ни от ситуацията. Промяната на фокуса често помага да се освободи натрупалата се тревога и ни позволява да пренасочим енергията си в друга посока.
Трудно е да решиш проблем от същото равнище на съзнанието, което го е създало. Трябва да извисим разбирането си. В много случаи сме свикнали да търсим извън себе си авторитарен водач, който да ни насочи. И понякога това е приемливо. Вместо в трудни моменти да мислим за „отказване“ или „загуба“, трябва да помислим за мотива зад желанията или целите си, да пренасочим вниманието си към вътрешната способност и да продължим!
Център за Психология и Психотерапия
408total visits,2visits today