Чувството за вина е едно от най-саморазрушителните чувства. Много често психолозите, задават на клиенти с този проблем следните въпроси: „Защо?“, „Защо се наказвате?“, „Защо постоянно се обвинявате, сърдите се на себе си и се критикувате?“ Не всеки успява да отговори веднага. Обикновено ние сме свикнали да си задаваме други въпроси: „За какво?“, „Защо?“, но това не са същите въпроси. Те няма да ви помогнат да промените нищо, а само ще ви донесат повече болка.
Защо хората се обвиняват и наказват?
Представете си как възрастните наказват децата. Защо го правят? Вероятно защото, искат детето да не прави нещо, което смятат за лошо. Те постоянно повтарят на детето: „Не прави така. Не ходи там. Това е лошо. Това е мръсно. Това е ужасно.“ Като наказват детето, възрастните се стремят, то да стане по-добро, да промени поведението си. Чувството за вина и наказанията имат прекрасно намерение : Да променят поведението, да променят живота. Самоусъвършенстване. Желание да направим в живота си онова, което ще носи радост на самите нас и на заобикалящите ни хора. Но тук има един парадокс. Наказанието учи какво не трябва да правим, но не ни учи какво да правим вместо това. Когато някой възрастен човек обвинява и наказва себе си, той също се стреми да промени поведението си, иска да стане по-добър. Но наказанието е много лош метод за постигането на тази цел. Нещо повече, като обвиняваме и наказваме себе си, ние си поставяме определени рамки, граници, от които не можем да се измъкнем. Защото в момента, в който престъпим тези граници на позволеното, автоматично /тоест подсъзнателно/, се задейства механизмът за самонаказание.
Освен това, наказанието и чувството за вина, винаги са свързани с болка, страдания, нещастни случаи, обиди, озлобление. Оказва се, че ако се чувствате виновни, подсъзнателно привличате в живота си, всички тези неприятни и разрушителни ситуации. Чувството за вина, влече след себе си самонаказанието и сакокритиката. Чувството за вина е едно от проявленията на горделивостта, само че в обратна посока. Това е агресия, насочена към самите нас. Човек, който се обвинява и самонаказва, има колосално чувство за собствената си значимост. Той мисли, че като накаже себе си, като си причини болка, ще промени целия свят. Тоест, в чувството за вина е заложена изначално агресия към заобикалящия ни свят.
Как се сформира стремежът да се самонакажем? Нашето високо развито общество има високи морални изисквания към хората. И възрастните искат от детето прекалено много, като не разбират, че то тепърва започва да се учи. Детето може да прави грешки, но трябва не да го наказваме за това, а да му обясним как и какво трябва да научи от тези грешки. Наказанието носи на малкия човек болка и обида. А той просто се учи как да живее на този свят. Или по-точно казано, детето с помощта на възрастните се учи как самостоятелно да изгради своя уникален свят. Подсъзнателно то копира начините на поведение и принципите на възрастните. Вместо да го наказваме трябва да го запознаваме с нови начини на поведение в различни ситуации. Често програмата за саморазрушение се залага от родителите още с раждането на детето.
Център за Психология и Психотерапия