Нова година – новата вътрешна граница.
Колкото по-добре е избран и подреден е багажът ни толкова се олекотява. А границите се минават по – бързо с по- лек багаж. Може би точно оттам идва надеждата и радостта – от желанието ни да оставим разни неща в старата година.
Всъщност мечтаем да станем по -леки. Във всички смисли. Когато оставиш част от багажа, неминуемо се отваря в теб ново пространство. Така, казваше, баба : за да разцъфтят розите китни трябва правилно да се подреждат.
Но какво да оставим и какво да вземем?
Това вече зависи от това как ще си подредим вътрешната стая, от това как ще приоритизираме. Точно това подреждане задава координатите на новата обетована земя.
Нова година – ново пътуване. Нова година – ново подрязване за китно цъфтене. Нова година – нова земя!
И все пак всичко е същото, но не съвсем. Вътрешно сме минали границата. А сега накъде – това са нашите стъпки към обетованата ни земя. Виктор Франкъл казва така – можеш да понесеш всяко как, ако знаеш защо.
Струва ми се , че това са моите въпроси на първи януари – накъде, как и защо. Отговорите раждат воля за живеене и обич. Представям си сега какво ли сънуват черешите в зимния си унес? Заплитат нежно в съня си бъдещия си цъфтеж. Нежно и с внимание към всеки детайл. И вятърът се гони с розовия безкрай. Поднася го с финес към небето. А след небето – ново небе. Диамантено, розово , безкрайно и синьо някак. Зависи от пластовете. И вътрешния цвят на очите ни.
Автор: Диляна Велева – психолог, психотерапевт
Център за Психология и Психотерапия