Когато е тъжно си представи, че си червеното в поле от макове, че дори и да не разбираш защо се случват нещата вятърът на съдбата те пази, че сълзите са твои и с тях тъгата става някъде дъга, че реките в теб търсят своето море.
Когато е тъжно си представи, че всички възможни вселени ти помахват нежно и липсата на път е само илюзия.
Когато е тъжно тъгата ти отваря още място за вятъра в полето от макове.
Недей да търсиш логика.
Някой някъде те мисли дори и сега да не го виждаш.
Погледни през вътрешния си прозорец дъгата от сълзите си.
Усмихни се…
Красотата заслужава усмивка…
Център за Психология и Психотерапия
автор: Диляна Велева – психолог, психотерапевт