Архетиповете са унаследени структури, първообрази, безкрайно повтарящи се основни конфигурации в отношенията и поведението на десетки хиляди поколения. В колективното несъзнавано присъства само формата, най-важното, формулата, а конкретното съдъжание на архетипа се изгражда в индивидуалния живот и зависи от множество конкретни обстоятелства. Така както аксиалната система на кристала определя само стереометричната му структура, но не и неговата конкретна форма, цвят или големина – казва Юнг, така и архетипът е само базовата матрица, която може да се изпълва с различно съдържание съобразно конкретните реални обстоятелства.
При пътуването си в живота, ние сме подпомагани от вътрешни водачи или архетипи, всеки от които служи като пример за начин на живот по време на пътешествието. Те са били с нас от вечни времена. Книгата на Каръл Пирсън ”Да пробудиш героите в теб” изследва дванадесет такива вътрешни водачи : Невинният, Сиракът, Войнът, Грижовникът, Търсачът, Разрушителят, Любовникът, Творецът, Владетелят , Магьосникът , Мъдрецът и Шутът. Всеки от тях ни преподава свой урок и има власт над определен етап, в най – голямото пътешествие, наречено Живот.
Невинният – Това е частта от нас, която се доверява на живота, на нас самите и на другите хора. Той винаги поддържа вярата в това, на което се надяваме. Той ни позволява да вярваме достатъчно на другите, за да се учим от тях. Целта на невинният е да остане в безопасност. Най- големият му страх е от изоставяне. Дарът, които ни дава е да ни научи на доверие, оптимизъм и преданост.
Сиракът – Архетипът Сирак във всеки от нас се активира от всички преживявания, в които детето в нас се чувства изоставено, измамено, пренебрегнато или разочаровано. Когато в нас преобладава Сиракът, светът изглежда твърде безнадеждно място.Емоционалното преживяване на сирака е това на пеленаче, плачещо в кревата си, знаейки, че никой няма да дойде. Целта на Сирака в нас е възвръщане на безопасността. Най -големият му страх е от експлоатация и измъчван. Задачата му е да преработи огромната болка и разочарование, и да бъде открит за получаването на помощ от другите. Дарът, който притежава е способността за емпатия и реализъм.
Войнът – Той ни призовава да имаме кураж, сила и почтеност, способност да си поставяме цели и да ги преследваме. Да бъдеш Войн означава да заявиш своята мощ в света и да го направиш едно по-добро място. Добре развитият вътрешен Войн е необходим, за да защитава нашите граници. Без него ние нямаме защита срещу изискванията и натрапванията на другите. Целта на Война е да победи, да промени света чрез битка. Най – големият му страх е от слабост, безпомощност, безсилие и неспособност.Задачата му е да ни осигури висока степен на отстояване на правата ни. Даровете, които Войнът притежава са кураж и дисциплина.
Грижовникът – Той е архетипът на любящ родител, стараещ се да обгрижи по най – добрия начин детето, да забележи и развие талантите и интересите му . Такъв е механизмът и на другите сходни случай, в които се активира архетипът на Грижовника – психотерапевтите, учители, лекарите и др. Грижовникът създава общност, която помага на хората да се чувстват в безопасност, да усещат, че са приобщени, ценени и обект на грижи. Един от символите му е дървото на живота, което постоянно ни храни и ни поддържа. Основната цел на Грижовника е да помага на другите, да променя нещата чрез любов и жертване. Най – големият му страх е от неблагодарността на другите. Задачата му в живота ни е да се научи да дава, без да наврежда на себе си или на другите. Дарът, който носи със себе си е съчувствие и щедрост.
Търсачът – Той търси да открие по-добро бъдеще и по-съвършен свят. Зовът за търсене може да се появи във всяка една възраст, но е най-отчетлив в края на юношеството. Това е времето на изследването, проучване на нови земи, нови идеи , нови преживявания.При различните хора зовът за търсене приема различни форми. Често започва с необходимостта да се направи избор, защото животът е усещан като ограничаващ или напразен. Целта на Търсача в нас е да намери по добър път или начин на живеене. Най- големият му страх е да да не му се наложи да бъде комформист и да не бъде впримчен в непреодолими условности. Неговата задача в живота ни е да бъде верен на една по-дълбока или по-висша истина. Дарът, който носи в себе си е самостоятелност и амбиция.
Разрушителят – Разрушителят е в действие, когато водим обичайния си начин на живот и внезапно усещаме, че смисълът е изчезнал. Всичко ненадейно е станало кухо и фалшиво отвътре. Събуждането му може да бъде ускорено от смъртта или раздялата с любим, родител, приятел и внезапното осъзнаване на това, че сме смъртни.То може да се събуди от чувството за безпомощност, откритието, че всичко на което сме се уповавали, което сме се опитали да изградим в живота си е унищожено. Затруднението е двойно – не само да признаеш тленността и границите, но и да го направиш в контекст, в който животът няма вътрешно присъщ смисъл. Разрешаването с дилемата е не да избягаме от призванието на смъртта, а да придадем на живота си смисъл точно чрез приемането на нейната неизбежност. Вътрешната цел на ахетипа на Разрушителя е растеж и метаморфоза. Най – големият му страх е от застой и унищожение, от съществуването на смърт без прераждане. Целта му е да ни научи да се разделяме, да приемем тленността. Дарът, който носи със себе си е смирението и приемането.
Любовникът – Той отговаря за мрежата от привързвания в нашия живот. Детето оцелява чрез механизма на привързването – първоначално към майката. Докато то расте системата от привързаности се разширява, за да включи бащата, братя, сестри, приятели. Спектърът на проблемите, които са резултат от неуспеха да се обвържем варира от аутизъм до крайния нарцисизъм. Привързаността и обвързването са под защитата на Ерос. Подобни привързаности са първични, чувствени, физически. Началната привързаност между майката и детето включва най-базисната функция на сученето, която както задоволява физическия и емоционалния глад на детето, така и го успокоява. По – късно сексуалната близост между любовниците носи нещо от това качество на крайна телесност, доверие, както и задоволяването на желанията – за близост, за сексуално изразяване и освобождаване. Целта на архетипа на Любовника в нас е блаженство, единство и обединение. Най – големите му страхове са от загуба на любов, раздяла и разединяване. Задачата му в живота ни е да се научим да следваме своето блаженство и да се обвързваме с това, което обичаме. Дарът, които Любовникът привнася в живота ни е обвързаността, екстаза и страстта.
Творецът – Архетипът му се появява, когато открием и родим своята цялостна личност. Когато осъзнаем връзката със съзидателния източник на вселената, ние започваме да осъзнаваме своята роля в сътворяването. Колкото сме по-близко до душата си, в толкова по-силна връзка можем да бъдем с творческата, преобразяваща част в нас. Същността на изявяването на Твореца в нас е да признаем, че духовният източник на вселената не е отделен от нас. Ние сме част от този източник, а следователно са творци на своя живот. Целта на архетипа на Твореца в нас е сътворяването на живот, работа или реалност от някакъв вид.Страхът му е от неавтентичност, несполучливо творение, както и от липса на въображение. Задачата му в живота ни е да се научим да самосътворяваме и самоприемане таква, каквито сме. Дарът, който привнася в нас е способността да творим, усещането за уникална самоличност и чувство за призвание в живота.
Владетелят – Ние активираме този архетип, когато поемем пълна отговорност за своя живот – не само за вътрешната си реалност, а и за начина по който външния свят отразява тази реалност. Владетелят е символ на целостта и постигането на цялостната личност, не само в нейните стадии на формиране, но и като израз на нашето аз в света. Владетелят е цял, тъй като неговият архетип обединява мъдростта на младостта и старостта, мъжествеността и женствеността, поддържайки ги в динамично равновесие. Когато в живота ни е активиран Владетеля ние се чувстваме цялостни и готови да поемем контрола и отговорността за живота си. Целта му е хармоничното и процъфтяващо царство на живота ни да бъде активно. Най – големият му страх е е от възцаряването на хаоса и загубата на контрола и посоката в света ни. Задачата, с която идва, е да ни научи да поемаме пълна отговорност за живота си и да намираме начин да изразим своята по-дълбока цялостна личност в света. Дарът, който привнася в живота ни е чувството за отговорност. суверенитет и компетентност.
Магьосникът – Неговият архетип е в състояние да преобразява реалността посредством промяна на съзнанието.Той се изразява във всекидневието ни по много различни начини.Често ние неволно използваме елементарни принципи на магията, без въобще да съзнаваме това. Родителят, който знае че най – добрият начин да успокои едно прекалено развълнувано дете е да стане много спокоен вътрешно, е като дъждотворец и лечител. В древността Магьосниците са служили като съветници на владетелите, днес те се превъплъщават в ролите на лекари, психолози, консултанти по организационно развитие. Целта на Магьосника в живота ни е да преобразява по- лошите реалности в по-добри. Страхът му е от използване срещу него на черна магия, която да води до преобразяване в обратна посока. Задачата му е да хармонизира цялостната ни личност с космоса. Дарът, който привнася в живота ни е усещането за лична мощ и сила.
Мъдрецът – Пътят му е свързан с откриването на истината – за нас самите и за нашия свят и за вселената. Най -съществения въпрос, който го вълнува във всяка една ситуация е каква е истината тук. Всички мъдреци са като детективите, търсещи истината зад привидностите. Едни от най-освобождаващите мигове в живота ни е, когато моментът на истината го озарява отвътре със светлина, когато идва проясняването какво точно трябва да направим. Например, това е моментът, когато алкохоликът “стига дъното” и разбира, че се нуждае от помощ за излекуването си.Целта на Мъдреца в нашия живот е да ни помогне да открием истината, да разберем вътрешната логика, която води света ни. Най – големият страх е да не бъдем заблудени. Задачата, която трябва да изпълни е постигането на познание, откриването на вътрешната мъдрост и просветление. Дарът, който идва в живота ни, със събуждането на Мъдреца е мъдрост и непривързаност.
Шутът – Той е аспектът на вътрешното дете в нас, което знае как да играе, да бъде чувствено и да бъде в тялото си. Този архетип е в корена на нашето базисно чувство на жизнерадост, което се изразява като първично, детинско, спонтанно и игриво творчество. Когато Шутът има водеща роля в живота ни, ние изследваме света с вродено любопитство, живеем живота, заради самия него, без да мислим за утрешния ден и условностите и традиционния морал. Целта на Шута в живота ни е да ни донесе чувството за наслада, удоволствие и жизненост. Най- големият му страх е от безжизненост. Задачата му е да се научим да се наслаждаваме на пътуването в живота си, заради самото пътуване. Дарът, който привнася в нас е радостта, чувството за свобода и освобождение.
Автор Диляна Велева – психолог, психотерапевт
Център за Психология и Психотерапия