Мъничка учебна нова година в годината.
Или пореден ден в училището на живота.
Кестенова есен. Дърветата гордо се кичат със новите си златни обеци – точно като някогашните треперушки.
15 септември е граница – среща на ръба на сезоните.
От едната страна шепа миди и море, от другата кестени за късмет и концентрация.
Има ли правилно време за уроците?
Зависи от тежестта или лекотата, с която ни се отдават.
Понякога си мисля, че всеки минава през всички уроци, само, че през различни периоди от живота си.
И докато не разгадаем логиката и урока от дадена ситуация – тя се повтаря до безкрай.
Но как да знаем коя е правилната логика?
Понякога сякаш ходим по въже ( но не с лекотата на Пипилота).
За да разберем логиката зад една ситуация – понякога е важно ние самите да реагираме по различен начин. Така си взимаме добрата дистанция за гледане. Не можем да гледаме филма вътре от екрана.
Така е май и с логиките на уроците.
Можем да ги осмислим в контекста на следващите ситуации и случвания.
Тогава изведнъж разбираме – защо така е трябвало да стане.
Сегашното трудно може би гради гнездото на бъдещото щастливо.
Вътрешните граници. Външните граници.
Пътуването из коридорите на знанието.
И логиките.
И срещата на светлината и котешките ириси на сепремврийския следобед.
А където има среща, има обмен, има урок.
15 септември и уроците. Или пореден ден в школата по живеене.
А златните обеци на есента тихичко позвъняват от лекия повей на вятъра.
Като в предверието на нежен сън.
Като нежна татуировка в извивките на живеенето.
Автор: Диляна Велева – психолог, психотерапевт
Център за Психология и Психотерапия