Когато е тъжно си представи, че си червеното в поле от макове, че дори и да не разбираш защо се случват нещата вятърът на съдбата те пази, че сълзите са твои и с тях тъгата става някъде дъга, че реките в теб търсят своето море. Когато е тъжно си представи, че всички възможни вселени ти […]

Недей! Недей! Недей! Думите правят различен дом на спомените. Виждаш ли още кестените в очите ми? Като кадифе ме запомни. Като пролетна лудост тиха и шумна едновременно. Като капчукът на старата къща на края на зимата. Като кокиче което кокетно се покланя на снежния си дом. Като диамантите в косите ми когато ръми нежно. Като […]

Емоциите…Крещят, шепнат, движат се из тялото ни. Коренът на думата емоция идва от латински – и означава „движа се“. Първите сигнали към света бебето дава като реагира – когато, е гладно и чувства дискомфорт плаче, когато е нахранено и сухо гука и се усмихва. Това е неговият начин да праща послания. С времето, обаче, нещата […]

Виктор Франкъл – „Живейте така сякаш живеете втори живот.“ Кризите в нашия живот са нещото, което директно ни изстрелва извън зоната ни на комфорт. Точно това се случва и днес със пандемията от коронавируса. На японски йероглифът за криза има две значения – бедствие, но и възможност. Кризите могат на бъдат възможност за вътрешно израстване, […]

Предчувствие за пролет П като Пролет Път Преспи Полет Писти Перла Постилане Притръпване Пилигрим Песто П като памет за минали пролети. Сезонна памет. Минзухарено избухваща пролет в гората. Млада коприва край реката. П като правене на балончета с веро. Слънчевите лъчи влизат в тях и ги взривяват. Но аз правя нови с лекота. П като […]

Беше преди години. Точно на днешния ден една баба ме спря на улицата и ми каза: “ Моето момиче свърши януари, свърши годината.“ Помня, че се усмихнах неразбиращо и кимащо в същото време. Мисля, че тогава в детските ми мисли разбрах нещо. Не в думите и логиките, които мога и бих го сложила сега. Всеки […]

Нова година – новата вътрешна граница. Колкото по-добре е избран и подреден е багажът ни толкова се олекотява. А границите се минават по – бързо с по- лек багаж. Може би точно оттам идва надеждата и радостта – от желанието ни да оставим разни неща в старата година. Всъщност мечтаем да станем по -леки. Във […]

Това ли е домът, за който съм мечтал? Дали хората около мен са моите хора? Декември – късите вечери и котки, приютени в мазетата. Коледни сладки и бляскави елхи. Дали Коледа днес ще е като Коледа от детството? Дали все още очаквам нещо под елхата? Дали смехът е същият този смях от градината на детството? […]

Това са трите измерения на вътрешното време – някога, никога, завинаги. Някога назад и някога напред във времето. Помня зимите на село. Някога там – в градината на детството. Сутрин рано цялото село изчезва в снега. Дядо бие пъртина в двора. Борчетата нежно ми се покланят пред заскрежения прозорец. Малките борчета, които засадих някога, когато […]