Нова година – новата вътрешна граница. Колкото по-добре е избран и подреден е багажът ни толкова се олекотява. А границите се минават по – бързо с по- лек багаж. Може би точно оттам идва надеждата и радостта – от желанието ни да оставим разни неща в старата година. Всъщност мечтаем да станем по -леки. Във […]

Това ли е домът, за който съм мечтал? Дали хората около мен са моите хора? Декември – късите вечери и котки, приютени в мазетата. Коледни сладки и бляскави елхи. Дали Коледа днес ще е като Коледа от детството? Дали все още очаквам нещо под елхата? Дали смехът е същият този смях от градината на детството? […]

Това са трите измерения на вътрешното време – някога, никога, завинаги. Някога назад и някога напред във времето. Помня зимите на село. Някога там – в градината на детството. Сутрин рано цялото село изчезва в снега. Дядо бие пъртина в двора. Борчетата нежно ми се покланят пред заскрежения прозорец. Малките борчета, които засадих някога, когато […]

Когато те срещна – ще се надявам да е на ръба на сезоните, за да можем да ги направим наши. Когато те срещна бих искала да са те кръстили с кратко име, за да мога да го разширя. Когато те срещна бих искала да си живял някъде, където не е имало снежни зими. Искам да […]

Произходът на думата “ манипулация“ е от латински език и означава правя ( творя) нещо с ръцете си. Днес емоционалните манипулатори “ творят “ своите интереси във психиката ни. Манипулацията е въздействие зад кулисите на психиката ни. Тя е натискане на нашите емоционални копчета с цел изгода. Емоционалната манипулация и връзките ни – понякога, когато […]

Дойде есента. Как звучи само. Сякаш има рязка граница между сезоните. И в същото време да – точно на 23 септември дойде астрономическата есен. Сезонно е. Есенно наистина. Понякога си спомням едни бисквити – казваха се „Златна есен“. Златна може би заради многото жълто навсякъде. И може би защото есента е сезонът на изобилието. Кестени, […]

Представям си вярата като огромно поле с детелини. Тучно- зелена. Вярата не търси доказателства. Може да има четирилистна детелина сред другите, но може и да няма. Представям си надеждата като тюркоазено небе.Понякога нахлуват облаци, разместват тюркоазеното сияние, но това е част от процеса на живеене. Представям си любовта като слънцето. Има властта да ражда животи. […]

Лястовици мои – попитайте вятъра къде е моят юг . Жиците натежали от очакване. Лястовици мои – граници на лятото. Попитайте небето къде е моята свобода. Жълти светлинки по крайчеца на листата. Лястовици мои когато, стигнете там аз ще съм стигнала в мен. И заедно ще се приземим в домовете си. И вятърът ще пее […]

Понякога е така – просто губим. Искаме неистово нещо. Борим се неистово за него.Вдаваме се в желанието. Мечтаем за нещото – чертаем в мислите си обетовани земи. И с тях вървим през пустинята. Има посока, има вяра, има бъдеще. Виктор Франкъл казва, че в концлагерите оцеляват тези, които не спират да си мият зъбите. Оцеляват, […]