Три фактора затвърждават страховете и фобиите: сенсибилизацията, отбягването и негативният, изкривен вътрешен монолог. Фобията възниква, когато станеш чувствителен към дадена ситуация, обект или събитие – с други думи, когато тревожността се обуславя или се свързва с тази ситуация, обект или събитие. Ако внезапно се появи паника, докато шофирате по магистралата или докато сте сами вкъщи, може да започнете да изпитвате тревожност всеки път, когато се озовете в някоя от тези ситуации. Да станеш чувствителен означава, че самото наличие на – или дори мисълта за ситуацията, може да са достатъчни, за да задействат тревожността.
След възникването на сенсибилизацията, може да започнете да отбягвате ситуацията. Постоянното отбягване е много възнаграждаващо, защото ви спасява от тревожността. Отбягването е най-могъщият начин за увековечаването на фобията, защото не ви позволява да научите, че можете да се справите със ситуацията.
Третият фактор, който затвърждава страховете и фобиите, е изкривеният вътрешен монолог. Колкото повече безпокойство и предварителна тревожност изпитвате по отношение на обекта на страха си, толкова по-голяма е вероятността за неконструктивен вътрешен монолог, свързан с този страх. Възможно е също да имате негативни представи за онова, което може да се случи, ако ви се наложи да се изправите срещу обекта на страха си или за реализирането на най-ужасните ви страхове. Както негативният вътрешен монолог, така и негативните представи, увековечават страховете ви и гарантират, че ще продължите да се боите. Освен това, те подкопават увереността ви, че някога ще успеете да преодолеете страха си. Без негативен вътрешен монолог и негативни представи има много по-голяма вероятност, да преодолеете отбягването и да се изправите пред страха си.
Има най-различни видове страх, но природата на изплашения вътрешен монолог винаги е една и съща. Все едно дали страхът ви е свързан с преминаването по мостове, с публични изказвания, с ускорения пулс, с възможността за сериозно заболяване или с безопасността на децата ви, изкривеното мислене, което увековечава тези страхове, е едно и също. Има три основни видове изкривявания:
- Надценяване на негативния резултат – Надценяването на вероятността нещо лошо да се случи е единият вид изкривяване. В повечето случаи тревогите ви се състоят от „ами ако“ – това са мисли, които надценяват даден негативен резултат. Например: „Ами ако изпадна в паника и напълно загубя контрол над себе си?“, „Ами ако ме видят в паника и ме помислят за смахнат?“, „Ами ако се проваля на изпита и отпадна от университета?“.
- Катастрофичност – Второто изкривяване е мисълта, че ако негативният резултат наистина възникне, той ще е катастрофален, смазващ, непоносим. Катастрофичните мисли съдържат твърдения като: „Не бих могъл да се справя с това.“, „Ще бъда смазан.“, „Никога няма да го преживея.“, „Те никога няма да ми простят“ и тн.
- Подценяване на способността ви да се справите – Третото изкривяване е да не виждате или признавате способността си да се справите, ако негативният резултат наистина възникне. Подценяването на способността ви да се справите, е заложено в катастрофичните мисли.
Ако вземете, който и да било страх и анализирате негативното мислене, което допринася за поддържането му, вероятно ще откриете тези три изкривявания. В колкото по-голяма степен ги преодолеете, чрез по-реалистично мислене, толкова повече ще намалява страхът. По същество, бихте могли да дефинирате страха, като нелогично надценяване на дадена заплаха, наред с подценяването на способностите ви да се справите.
Център за Психология и Психотерапия